— Бих пил по този повод — съгласи се Анхег. След това се замисли за миг. — Ако приемаш предложения, мисля, че може би е най-добре да унищожим Ярвиксхолм, преди да се захванем с Реон. Не искаме тези черекски сектанти да ни ударят в гръб сред блатата на източна Драсния. Съвсем определено не бихме желали флот на култа в Морето на ветровете. Дори да е вярно само половината от онова, което каза Грелдик, ще трябва да изгорим онези корабостроителници преди последователите на култа да са пуснали бойните си кораби в морето. Гарион, можеш да осъществиш щурм срещу Реон, но когато след това се прибереш у дома, ще завариш Рива обсадена от вражеска войска.
Гарион обмисли думите на Анхег, после каза:
— Разбирам. Тогава първо ще се отправим към Ярвиксхолм, а след това към Реон. Време е да си поговорим с този Улфгар. Наистина искам да видя човека, който се смята за достатъчно могъщ да заеме мястото на Мечото рамо.
19.
През прозореца струеше златистата светлина на утринното слънце.
— Съжалявам, Кайл — обърна се Гарион към своя приятел. Седяха заедно в кралския кабинет. — Но ти и братята ти сте ми нужни тук, в Рива. Взимам по-голямата част от военните сили със себе си и доверени хора трябва да останат в столицата и да я защитават в случай, че някой от корабите на култа се промъкне зад гърба ни.
— Това не е истинската причина, нали? — попита обвиняващо Кайл.
— Не съвсем — призна Гарион. — Зная колко много всички вие обичахте баща си и ми е известно колко много искате да отмъстите на хората, отговорни за убийството му.
— Нима това не е естествено?
— Разбира се, че е, ала хора, обзети от такива чувства, не разсъждават трезво. Те действат припряно и извършват неща, чрез които се излагат на опасност. Твоят род вече проля достатъчно кръв. Първо брат ти Олбан, след това Арел, сега баща ти. Затова няма да рискувам живота на останалите членове от семейството ти.
Кайл се изправи и лицето му поаленя от потиснатия гняв.
— Има ли ваше величество още някакви наставления за мен? — попита той официално.
Гарион въздъхна.
— Не, Кайл — отвърна той. — Засега не. Ти сам знаеш какви са задачите ти тук.
— Да, ваше величество. — Кайл се поклони рязко, обърна се и излезе.
Белгарат влезе в кабинета на Белгарион през една друга врата.
— Не му се понрави, че ще остане в Рива — рече Гарион.
— Не съм си помислял, че би му се понравило. — Старият вълшебник сви рамене и почеса брадясалата си буза. — Но за нас той е твърде важен тук в крепостта. Не бива да рискуваме живота му. Ще е ядосан известно време, но ще му мине.
— Леля Поул също ли ще остане в града?
Белгарат направи гримаса.
— Не. Настоява да дойде. Е, поне останалите дами имат достатъчно здрав разум. Те разбират, че бойното поле не е място за жени. Мисля, че трябва да оставим и Еранд. Той изобщо не проумява, че понякога е изложен на опасност. Тази негова особеност би му навредила, когато започне сражението. Приключи работата си тук, Гарион. Утринният прилив настъпва и сме почти изцяло готови да отплаваме.
Докато „Морска птица“, следвана от цяла флотилия големи ривански кораби, излизаше от пристанището, Гарион и останалите се събраха в обширната ниска каюта при кърмата, съсредоточиха се над картата и започнаха да обсъждат стратегията на предстоящата битка.
— Заливчето, което води до Ярвиксхолм, е много тясно — осведоми ги Анхег. — Около него има повече водовъртежи и опасни подводни течения, отколкото в толнедранско търговско споразумение. Това ще ни принуди да пълзим съвсем бавно напред.
— Освен това катапултите по върховете на скалите ще потопят половината флот — добави мрачно Барак.
— Има ли някакъв начин да стигнем до града от срещуположната му страна? — попита Хетар.
— Да, има един път, излизащ от Халберг — отвърна Барак. — Но той минава през няколко прохода, разположени на около петнадесетина левги южно от града. Тези проходи са идеално място за вражески засади.
Генерал Брендиг продължаваше да разучава картата.
— Какъв е теренът тук? — попита той и посочи един участък от южната страна на устието на тясното заливче.
— Неравен — отговори Барак. — И много стръмен.
— О, такова описание е подходящо за по-голямата част от Черек — отбеляза Силк.
— Може ли да се премине оттам? — настоя Брендиг.
— Бихме могли да се изкачим — отвърна Барак. — Но тогава войниците на катапултите по върховете на скалите ще ни виждат като на длан. Докато стигнем върха, там ще ни чака цяла армия.
— Не и ако го направим през нощта — отбеляза Брендиг.
— През нощта ли! — присмя му се грамадният мъж. — Брендиг, наистина ли искаш да изкачваш планински връх нощем на твоята възраст?