Двамата срещнаха крал Анхег и Барак на стълбището до каюта под главната палуба.
— Барак — тъкмо казваше язвително Анхег, — ставаш по-непоносим от стара баба.
— Не ме интересува каква приказваш, Анхег — изръмжа червенобрадият Барак. — Няма да вкараш „Морска птица“ в онзи залив, докато не разчистим всички катапулти по върховете на скалите. Не съм похарчил толкова много пари за нея, за да позволя на някого да мята върху палубата й огромни камъни. Щом корабът е мой, командвам аз.
Джевълин се приближи към тях и попита:
— Някакъв проблем ли има, господа?
— Тъкмо давах някои указания на Анхег — отвърна Барак. — Той ще отговаря за кораба ми, докато ме няма.
— Къде ще бъдете вие, лорд Трелхайм?
— Ще отида с Гарион, когато започне нападението срещу града.
— Както намерите за добре, милорд. Колко време ще ни бъде необходимо да стигнем до началото на залива? Как мислите?
Барак подръпна буйната си червена брада.
— Риванските кораби, превозващи войската на Гарион, не са толкова бързи, колкото нашите — замислено отвърна той. — Смятам, че ще се справим за около ден и половина. Съгласен ли си с мен, Анхег?
— в общи линии толкова, да.
— В такъв случай ще бъдем там утре вечер, така ли? — попита Джевълин.
— Точно така — отговори Барак. — И тогава започва веселбата.
— Алорни! — въздъхна леля Поул.
На следващата сутрин Гарион излезе на палубата заедно с Барак и Хетар и видя как слънцето се издига над гористите планини на Черек, чиито върхове бяха покрити със сняг. Сенките, които планинските възвишения хвърляха в обраслите с гори долини, изглеждаха някак млечносини, а морските вълни блещукаха на слънцето.
Облечен в плетена ризница черекски моряк, който на пръв поглед бе погълнат от работата си — навиваше някакво въже, — изведнъж се изправи и метна остър кинжал към незащитения гръб на Гарион.
Този опит за покушение можеше и да се окаже фатален, ако Дурник не бе извикал да предупреди риванския владетел. Гарион се обърна точно навреме, за да избегне кинжала, летящ срещу него от отсрещната страна на палубата. В същото време чу уплашен вик и плясък на вода, извърна се и видя една отчаяно размахваща се ръка да потъва под вълните на около петдесет метра зад левия борд на кораба. Гарион погледна въпросително Поулгара, но тя поклати глава.
— Забравих за ризницата — извини се Дурник. — Трудно е човек да плува, когато е облечен в такова нещо, нали?
— Повече от трудно — увери го Барак.
— Предполагам, че би искал да го разпиташ — рече Дурник. — Мога да го измъкна от водата, ако искаш.
— Какво ще кажеш, Хетар? — попита Барак.
Хетар помисли по въпроса известно време, вперил поглед в мехурчетата, излизащи на повърхността, после каза:
— Това са черекски води, нали?
Барак кимна.
— Тогава смятам, че е редно да се допитаме до крал Анхег и да чуем неговото мнение.
— Анхег още спи — осведоми го Барак, също без да откъсва поглед от мехурчетата.
— Съвсем не ми се ще да го будя — продължи Хетар. — Напоследък му се насъбра много. Сигурен съм, че има нужда от почивка. — Високият алгар се обърна към Дурник и го погледна с неразгадаемо лице. — Ето какво ще направим, Дурник. Щом крал Анхег се събуди, ще предоставим на вниманието му този въпрос.
— Случвало ли ти се е някога да изместваш човешко тяло от мястото му, Дурник? — обърна се Поулгара към съпруга си.
— Не. Знаех как се прави, разбира се, но никога не бях имал възможността да опитам. Страхувам се, че го изхвърлих малко по-надалеч, отколкото възнамерявах.
— Като се поупражняваш, ще станеш по-добър, скъпи — увери го тя. След това се обърна към Гарион. — Добре ли си?
— Отлично, лельо Поул. Благодарение на Дурник.
— Той винаги е бил много полезен — отвърна Поулгара и подари на Дурник топла усмивка.
— Откъде беше този приятел, Барак? — попита Хетар.
— От Вал Алорн, или отвсякъде другаде. Изглеждаше добър човек. Вършеше си работата и си държеше устата затворена. Никога не бих предположил, че е бил религиозен фанатик.
— Може би е време да прегледаме краката на всички — каза Хетар.
Барак го погледна въпросително.
— Ако Силк е прав, всички последователи на култа към Мечката имат знак върху петата на десния си крак. В края на краищата вероятно е по-добре да преглеждаме крака, отколкото да оставим гърба на Гарион под обстрела на всички кинжали на борда на кораба ти.
— Май имаш право — съгласи се Барак.
Навлязоха в широкото устие на залива под Ярвиксхолм точно когато слънцето бе достигнало зенита си.