Кайл кимна в знак на съгласие и заяви:
— Сигурността на принца е най-голямата ни грижа.
Поулгара тихо влезе в стаята.
— Дадох й нещо, което ще я накара да заспи — каза тя. — Ариана я наглежда. Точно сега няма смисъл да и задаваме въпроси. Кралицата се нуждае от сън.
— Може би имаш право, лельо Поул — рече Гарион. — Но аз няма да спя. Не и докато не разбера какво се е случило със сина ми.
Рано на следващата сутрин се събраха отново в подредения кабинет на Кайл, за да разучат картата още веднъж. Гарион понечи да попита Кайл как върви претърсването, но усети как големият меч, препасан на гърба му, изведнъж се раздвижва. Разсеяно, все още взирайки се в пожълтялата карта, простряна на писалището на Кайл, кралят оправи ремъка. Мечът го дръпна отново, този път по-силно.
— Гарион — попита любопитно Дурник, — Кълбото свети ли, когато не си извадил меча?
Гарион погледна през рамо към пламтящото Кълбо на Алдур.
— Защо ли го прави? — попита той озадачено.
Следващото дръпване почти го накара да изгуби равновесие.
— Дядо! — възкликна разтревожено кралят на Рива.
Лицето на Белгарат доби предпазливо изражение.
— Гарион — каза вълшебникът — искам да извадиш меча от ножницата. Мисля, че Кълбото се опитва да каже нещо.
Гарион протегна ръка през рамо и изтегли големия меч на Желязната хватка от ножницата. И без дори да се замисли колко глупаво звучат думите му, заговори направо на светещия камък на дръжката:
— Точно сега съм ужасно зает. Това не може ли да почака?
Вместо отговор Кълбото силно го дръпна към вратата.
— Какво прави то? — попита раздразнено Гарион.
— Нека просто го последваме — рече Белгарат.
Гарион безпомощно се подчини на мощните пориви, дърпащи го към вратата, след това пое по осветения от факли коридор. Останалите го последваха, обзети от остро любопитство. Кралят на Рива усещаше особеното кристално съзнание на Кълбото и чувстваше всесилния му гняв. Никога след ужасната нощ в Ктхол Мишрак, когато се бе изправил срещу осакатения бог на ангараките, Гарион не бе усещал толкова много ярост, излъчваща се от този жив камък. Мечът продължаваше да го тегли по коридора, принуждаваше го да се движи все по-бързо и по-бързо, докато накрая той затича.
— Какво се опитва да направи Кълбото, татко? — озадачено попита Поулгара. — Никога не е правило такова нещо.
— Не съм сигурен — отвърна старият вълшебник. — Ще трябва да го последваме и ще разберем. Мисля, че става дума за нещо важно.
Кайл спря за миг при един страж, застанал на пост в коридора, и му нареди:
— Отиди да доведеш братята ми. Да дойдат в кралските покои.
— Слушам — отвърна стражът и бързо отдаде чест.
Гарион спря пред тъмната полирана врата на кралските покои, отвори я и влезе. Усещаше как мечът все още го тегли.
Кралица Лайла тъкмо завиваше с одеяло изтощената Адара, която бе заспала на канапето. Когато мъжете и Поулгара влязоха, тя изумено вдигна очи и понечи да каже нещо.
— Тихо, Лайла — спря я Поулгара. — Става нещо, което не разбираме.
Гарион напрегна силите си и продължи към спалнята.
Се’Недра лежеше в леглото, мяташе се и хленчеше насън. До леглото й седяха кралица Ислена и съпругата на Барак — Мерел. Ариана дремеше в едно кресло до прозореца. Ала Гарион успя да хвърли съвсем бегъл поглед към дамите, които се грижеха за съпругата му. След миг мечът го дръпна към детската стая и гледката на празната люлка разкъса сърцето му. Мечът се надвеси над люлката и Кълбото ярко засия. За миг камъкът започна да излъчва проблясваща, пулсираща светлина.
— Мисля, че започвам да разбирам — обади се Белгарат. — Не съм съвсем сигурен, но смятам, че Кълбото иска да тръгне по следите на Геран.
— Може ли да го направи? — попита Дурник.
— Безценният камък е в състояние да направи почти всичко на света. Той се е посветил изцяло на рода на риванските крале. Остави го да се движи напред, Гарион. Да видим къде ще те заведе.
В коридора ги срещнаха двамата братя на Кайл — Вердан и Брин. Вердан — най-големият от тримата, бе як като вол, а Брин — най-малкият — не му отстъпваше особено по ръст. Двамата носеха ризници и шлемове, а на бедрата им висяха мечове.
— Смятаме, че Кълбото се опитва да ни отведе до принца — обясни им накратко Кайл. — Може би ще имаме нужда от вас, когато го намерим.
— Още преди падането на нощта ще набучим главата на похитителя на кол — заяви Брин и се засмя.
— Да не бързаме толкова със сеченето на глави — прекъсна го Белгарат. — Първо искам да получа отговор на някои въпроси.
— Някоя от вас неизменно да стои със Се’Недра — обърна се леля Поул към кралица Лайла, която любопитно бе тръгнала след тях. — Кралицата вероятно ще се събуди по някое време следобед. Засега оставете Ариана да спи. Се’Недра сигурно ще има нужда от нея, когато се събуди.