Халдар закрачи нервно напред-назад.
— В това няма никакъв смисъл — измърмори той сякаш на себе си.
— Разбрахте ли заповедта ми, генерале? — попита го Порен.
— Какво? О, да, ваше величество. Трябва да свикам войската и да настигна риванските войски на крал Белгарион преди да са стигнали до Реон.
— Точно така. Ще държим града под обсада, докато не пристигне и останалата част от нашите сили. При Реон към нас ще се присъединят алгари и части от сендарската армия.
— Незабавно се заемам със задачата, ваше величество — увери я генералът. Изразът му беше все още разсеян, а лицето — тревожно намръщено.
— Нещо не е наред ли, генерале? — попита го кралицата.
— Какво? О, не, ваше величество. Веднага ще отида в щаба и ще издам необходимите заповеди.
— Благодаря, генерал Халдар. Това е всичко.
— Генералът определено чу нещо, което не му се понрави — отбеляза Силк, след като генералът излезе.
— Напоследък всички чуваме неща, които не ни се нравят — отвърна Гарион.
— Ала сега не бе съвсем същото — измърмори Силк. — Извинете ме за момент. Смятам да отида да задам няколко въпроса на определени лица. — Дребничкият драснианец стана и тихо излезе.
Рано на следващата сутрин корабите от флотилията вдигнаха котва, напуснаха пристанището на Боктор и бавно започнаха да напредват срещу течението. Въпреки че призори времето бе ясно и слънчево, до обяд небето се покри с плътни облаци, долетели от Черекския залив.
— Надявам се да не завали — изръмжа Барак от мястото си на румпела. — Ненавиждам да се влача през кал и тиня на път за решителна битка.
Оказа се, че чакълестите плитчини на Мрин заемат доста голям участък.
— Не ви ли е хрумвало някога да издълбаете речното корито? — обърна се Гарион към кралицата на Драсния.
— Не — отвърна тя. — Политиката на кралството го налага. Не желая река Мрин да бъде плавателна оттук нагоре. Предпочитам толнедранските търговски кораби да не подминават Боктор. — Тя сладко се усмихна на Се’Недра. — Не искам да те обидя, скъпа — продължи кралицата, — но твоите сънародници като че ли винаги се опитват да избегнат митницата. При създалото се положение аз контролирам Северния път на керваните и имам нужда от митническите приходи.
— Разбирам, Порен — увери я Се’Недра. — И аз бих постъпила така.
Корабите хвърлиха котва край северния бряг на реката и войските на Гарион започнаха да слизат от тях.
— Ще тръгнеш с корабите надолу по реката към Дарин, така ли? — обърна се Барак към брадатия Грелдик.
— Точно така — отвърна капитанът. — След седмица ще докарам тук Брендиг и неговата сендарска войска.
— Добре. Кажи му да ни последва към Реон колкото е възможно по-бързо. Никога не ми е допадала мисълта за дълги обсади.
— Ще изпратиш ли „Морска птица“ с мен?
Барак замислено се почеса по брадата, после заяви:
— Не. Смятам да я оставя тук.
— Повярвай ми, Барак, няма да потопя кораба ти.
— Зная, но мисълта, че „Птицата“ ще ми е подръка, ако ми потрябва, ме кара да се чувствам по-добре. Ще дойдете ли с Брендиг при Реон? Сражението ще бъде нещо забележително.
Лицето на Грелдик се натъжи.
— Не — отвърна той. — Анхег ми заповяда да се върна във Вал Алорн, когато приключа с превозването на сендарите.
— О, това е ужасно!
Грелдик изсумтя кисело.
— Позабавлявайте се в Реон — рече той. — Само гледайте да не ви убият.
— Ще обърна специално внимание на последните ти думи.
Късно следобед всички войници вече бяха слезли на брега, а провизиите и припасите бяха разтоварени. Облаците продължаваха да се сгъстяват, ала все още не валеше.
— Мисля, че можем да изградим лагера си тук — обърна се Гарион към останалите, които стояха на полегатия бряг на реката. — Бездруго няма да стигнем особено далеч преди да се стъмни, а ако поспим добре през нощта, ще можем да тръгнем още призори.
— Това е разумно — съгласи се Силк.
— Научи ли нещо за Халдар? — попита кралица Порен дребничкия драснианец. — Видях, че нещо у генерала те тревожеше.
— Нищо особено — сви рамене Силк. — Ала напоследък този човек много пътува.
— Той е генерал, Келдар, освен това заема поста началник на генералния щаб на моята армия. Знаеш, че на генералите от време на време им се налага да предприема пътувания, за да инспектират войските.
— Но обикновено не ги предприемат без придружител — отвърна Силк. — По време на тези пътувания генералът не взима със себе си дори личния си адютант.
— Мисля, че просто си прекалено подозрителен.
— По природа съм си подозрителен, скъпа вуйно.