Голямата бяла сова ги очакваше зад следващото възвишение.
Бе кацнала на един строшен клон, щръкнал над един мъртвешки бял дънер, и ги наблюдаваше, без да премигва, със златистите си очи.
— Лейди Поулгара — поздрави я Се’Недра, навеждайки учтиво глава.
Бялата сова й отвърна с лек официален поклон. Гарион изведнъж се разсмя.
Очертанията на совата проблеснаха, въздухът около нея затрепери за момент. След това Поулгара се появи пред тях, седнала на клона.
— Какво е толкова забавно, Гарион? — попита го тя.
— Не бях виждал птица да се покланя — отвърна той. — Просто ми се стори смешно.
— Не се поддавай на веселото настроение, скъпи — строго каза тя. — Ела тук и ми помогни да сляза.
— Да, лельо Поул.
След като кралят й помогна да слезе от клона, вълшебницата го погледна изпитателно.
— Внушителна армия на култа се е разположила на две левги от тук и те очаква — съобщи му тя.
— Каква е числеността й?
— Два пъти по-многобройна от твоята.
— Ще трябва да уведомим останалите — мрачно каза той и обърна коня си.
— Бихме ли могли по някакъв начин да се промъкнем край тях? — попита Дурник, след като Поулгара им разказа всички подробности за сектантите, които ги очакваха в засада.
— Не мисля, Дурник — отвърна тя. — Знаят, че сме тук, и съм сигурна, че ни наблюдават.
— В такъв случай, щем не щем, трябва да ги нападнем — заяви Мандорален. — Нашата кауза е справедлива, затова неминуемо ще ги победим.
— Интересно убеждение, Мандорален — рече Барак. — Но предпочитам превъзходството в броя на войниците да бъде на моя страна. — Едрият мъж се обърна към Поулгара. — Как са разположили силите си? Искам да кажа…
— Знам какво означава тази фраза, Барак. — Вълшебницата разчисти с крак малко място на земята и взе една пръчка. — Пътят ни минава през пролом, врязващ се в ниската верига от хълмове точно пред вас. В най-дълбоката част на пролома и по двата му склона се спускат изровени от водата клисури. Сектантите са се разделили на четири части, като всяка от тях се крие в отделна клисура. — Поулгара очерта с пръчката разположението на клисурите. — Очевидно възнамеряват да ни изчакат да влезем точно по средата между тях. Тогава ще ни нападнат едновременно от всички страни.
Дурник навъсено разучаваше схемата.
— Вихме могли да разгромим с лекота всяка от неприятелските части — каза той и потри замислено едната си буза. — Всъщност единственото, което ни трябва, е по някакъв начин да държим останалите три дружини на врага настрана от сражението.
— В общи линии планът е добър — намеси се Барак. — Но не смятам, че враговете ни няма да се впуснат в боя само защото не сме ги поканили.
— Това е невъзможно — съгласи се ковачът. — Затова вероятно ще трябва да издигнем нещо като преграда, която ще им попречи да се включат в сражението.
— Измислил си нещо, нали, Дурник? — отбеляза кралица Порен.
— Каква преграда би могла да възпре злодеите? Как ще ги спрем да не се втурнат на помощ на другарите си? — попита Мандорален.
Дурник сви рамене.
— Огънят би свършил добра работа.
Джевълин поклати глава, посочи ниските храсти в полето и изсумтя:
— Всичко по тези места е все още зелено — изтъкна той. — Не смятам, че ще гори много добре.
Дурник се усмихна.
— Не е необходимо да палим истински огньове.
— Би ли могла да направиш това, Поулгара? — попита Барак със светнали очи.
Тя помисли за малко и отвърна:
— Не и на три места едновременно.
— Но ние сме трима, Поул — напомни й ковачът. — Ти би могла да препречиш пътя на една от вражеските дружини чрез изкуствено изображение на огън; аз мога да поема втората, а Гарион — третата. Ще затворим като в кошара всяка дружина в собствената й клисура. А щом приключим с първата, ще можем да преминем към следващата. — Дурник леко се навъси. — Единствена трудност е, че не съм сигурен как точно се създава този изкуствен образ.
— Не е толкова трудно, скъпи — увери го леля Поул. — С Гарион бързо ще се научите на този майсторлък.
— Ти какво смяташ? — обърна се кралица Порен към Джевълин.
— Опасно е — отвърна шефът на драснианското разузнаване.
— Имаме ли друг избор?
— В момента не ми идва наум нищо друго.
— В такъв случай решението е взето — заяви Гарион. — Вие уведомете войската за нашия план, а Дурник и аз ще започнем да се учим как се правят големи въображаеми огньове.
След около час риванската армия потегли внимателно напред. Ниската верига хълмове се простираше мрачна и заплашителна пред тях, а обраслият с бурени път ги водеше право към осеяния с огромни камъни пролом, където чакаха в засада невидимите сектанти. Когато навлязоха в пролома, Гарион се напрегна, съсредоточи волята си и внимателно си припомни всичко, на което го бе научила леля Поул.