— Ярблек и аз имаме пункт за търговия с кожи точно зад границата. Ловците, които ни донесоха кожи миналата пролет, просто се шляеха наоколо, отдадени на на пиене и комар, така че ги наех.
— Пристигна тъкмо навреме — рече Гарион.
— Забелязах. Тези твои огньове бяха майсторска работа.
— Да, до момента, когато започнаха да изливат вода върху тях. Тогава положението стана напрегнато.
Неколкостотин сектанти успяха да се измъкнат по стръмните склонове на клисурата, но за повечето от другарите им пътят към бягството бе пресечен.
Барак излезе от клисурата, яхнал коня си. Риванската войска приключваше с малцината оцелели сектанти, които се бяха нахвърлили срещу силите на Гарион.
— Искаш ли да им дадем възможност да се предадат? — попита той Гарион.
Гарион си припомни разговора, който бе водил с Поулгара преди няколко дни, и каза:
— Мисля, че трябва да го сторим.
— Знаеш, че не си длъжен да ги пощадиш — напомни му Барак. — При тези обстоятелства никой не би те обвинил, ако ги изтребиш до крак.
— Не — възрази Гарион. — Не искам. Кажи на останалите живи, че ще пощадим живота им, ако хвърлят оръжието.
Барак сви рамене.
— Ти решаваш.
— Силк, ах ти лъжлив разбойнико! — възкликна един висок надрак с дебело палто от кожи и рунтава кожена шапка, който трескаво претърсваше тялото на един убит сектант. — Каза, че всички носели пари и че били отрупани със златни верижки и гривни. Тоя има по себе си само бълхи.
— Може и да съм преувеличил мъничко, Ярблек — отвърна любезно Силк на своя съдружник.
— Би трябвало да те изкормя, знаеш ли?
— О, Ярблек! — възкликна Силк с престорено удивление. — Така ли разговаряш със собствения си брат?
— Брат! — изсумтя надракът, изправи се и ритна силно трупа, който го бе разочаровал толкова горчиво.
— Нали така се споразумяхме, когато станахме съдружници, че ще се отнасяме един към друг като братя.
— Не мисли, че ще се хвана на въдицата ти, невестулка такава! Освен това преди двадесет години забих нож в гърдите на собствения си брат, защото ме лъжеше.
След като и последните сектанти, хванати в капана на надраките, хвърлиха оръжието и се предадоха на превъзхождащите ги по численост победители, Поулгара, Се’Недра и Еранд навлязоха предпазливо в пролома, придружени от мръсния Белдин.
— Твоите алгарски подкрепления са все още на няколко дни път оттук — обърна се към Гарион грозният вълшебник. — Опитах се да ги накарам да се придвижват по-бързо, но те се отнасят прекалено нежно към конете си. Откъде намери тези надраки?
— Силк ги е наел.
Белдин кимна одобрително и отбеляза:
— От наемниците винаги излизат най-добрите войници.
Ярблек позна Поулгара и я загледа със светнали очи.
— Все още си красива като преди, момиче — рече той. — Промени ли си мнението? Сега ще ми позволиш ли да те купя?
— Не, Ярблек — отвърна тя. — Все още не. Но дойдохте в много подходящ момент, не мога да отрека това.
— Само защото някакъв си лъжлив разбойник ме подведе, че ще има голяма плячка. — Надракът погледна свирепо Силк. — Честно казано, щях да изкарам повече пари, ако бях скубал заклани пилета.
Белдин погледна Гарион и каза:
— Ако искаш да видиш сина си преди да му порасне брада до пояс, веднага продължавай напред.
— Трябва да дам разпореждания за пленниците — отвърна Гарион.
— Какво толкова има да се разпореждаш? — сви рамене Ярблек. — Подреди ги в редици и ги изколи до един.
— Категорично не!
— Какъв е смисълът да водиш сражение, ако не можеш да изколиш пленниците, след като то свърши?
— Някой ден, когато имаме малко повече свободно време, ще ти обясня — обеща Силк.
— Алорни! — въздъхна Ярблек и впери поглед към мрачното небе.
— Ярблек, ти, крастав кучи сине! — изкрещя женски глас. Беше жена с гарвановочерна коса, облечена в кожени панталони и плътно прилепнал кожен елек. Силният й гняв личеше отдалеч, ала не скриваше изумителната й красота. — Нали каза, че ще спечелим купища пари, ако оберем мъртвите. Тази паплач няма нищо у себе си.
— Подведоха ни, Вела — отвърна мрачно надракът и погледна сурово Силк.
— Казах ти да не вярваш на тази малка змия с лице на плъх. Ти си не само грозен, Ярблек, ами си и глупав!
Гарион с любопитство наблюдаваше ядосаната жена.
— Това не е ли момичето, което танцуваше в кръчмата в Гар ог Надрак? — обърна се той към Силк, припомняйки си поразителните форми на жената, накарали кръвта на всеки мъж в пивницата да закипи.
Дребният драснианец кимна.
— Тя се омъжи за онзи ловец — Тек, — но той не беше особено убедителен в един спор с мечка преди няколко години и брат му я продаде на Ярблек.