— Най-голямата грешка, която съм допускал през живота си — каза покрусено Ярблек. — Тя е почти толкова чевръста с ножовете, колкото и с езика си. — Надракът дръпна единия си ръкав и им показа възпален червен белег. — А аз само се опитвах да се държа приятелски с нея.
Жената се изсмя.
— Ха! Знаеш правилата, Ярблек. Ако искаш вътрешностите ти да бъдат на място в корема ти, дръж си ръцете по-далеч от мен.
Белдин я гледаше особено.
— Момиче с характер — измърмори той на Ярблек. — Обожавам устатите жени с пъргав ум.
Изведнъж в очите на Ярблек проблесна отчаяна надежда.
— Харесваш ли я? — попита нетърпеливо той. — Ще ти я продам, ако искаш.
— Да не си си изгубил ума, Ярблек? — викна възмутено Вела.
— Моля те, Вела — водя делови разговор.
— Този оръфан стар трол не може да купи халба пиво, та мен ли! — Жената се обърна към Белдин. — Имаш ли поне две монети, че да подрънкват, удряйки се една в друга, магаре такова?
— Виж, сега напълно провали пазарлъка — обвини я с жален глас Ярблек.
Ала Белдин се засмя дяволито на момичето, изкривявайки устни чак до ушите си.
— Ти разпали интереса ми, момиче — рече й той. — Вече не мога да си припомня кога това се е удало другиму. Но положи още мъничко усилия, опитай да поработиш върху заплахите и ругатните си. Темпото им нещо не ми допада. — Вълшебникът се обърна към Поулгара. — Смятам да се върна назад. Искам да проверя какво са наумили драснианските копиехвъргачи. Не зная защо, но никак не ми харесва, че ще пълзят зад гърбовете ни. — След това вълшебникът разпери ръце, тялото му се сви и той се превърна в ястреб.
Вела не откъсна от него невярващия си поглед, докато изневиделица появилата се птица се издигаше към небето.
— Как го направи? — смаяна изрече тя.
— Просто дарба — отвърна Силк.
— Дарба ли? — Жената се обърна към Ярблек с пламнали от ярост очи. — Защо ми позволи да му говоря така? Знаеш колко са важни първите впечатления. Сега вече той никога няма да ми направи прилично предложение.
— Сама видя, че няма никакви пари.
— Освен парите има и други неща, Ярблек.
Ярблек поклати глава и се отдалечи, мърморейки нещо неразбрано.
Очите на Се’Недра бяха хладни и твърди като зелен планински ахат.
— Гарион — подхвана тя с подвеждащо тих глас, — някой ден в съвсем близко бъдеще ще трябва да си поприказваме за онези кръчми, за които спомена. И за танцуващите момичета и други неща.
— Това се случи преди много време, скъпа — отговори бързо той.
— Не е било достатъчно отдавна.
— Има ли някой нещо за ядене? — попита Вела и се огледа. — Гладна съм като вълчица с десет вълчета.
— Може би ще успея да ти намеря нещо — отвърна Поулгара.
Вела я погледна и очите й се отвориха още по-широко.
— Да не би да си тази, за която си мисля? — попита тя и гласът й потрепера, изпълнен със страхопочитание.
— Зависи за кого ме вземаш, скъпа.
— Разбрах, че танцувате — намеси се Се’Недра с леденостуден глас.
Вела сви рамене.
— Всички жени танцуват. Аз просто съм най-добрата, това е всичко.
— Изглеждате ми много самоуверена, госпожо Вела.
— Само излагам фактите такива, каквито са. — Вела огледа Се’Недра с любопитство и възкликна: — Божичко, ама ти наистина си дребничка! Сигурна ли си, че си пораснала?
— Аз съм кралицата на Рива — отвърна Се’Недра и изправи рамене.
— Много добре, момиче — каза топло Вела и я потупа по рамото. — Винаги се радвам, когато видя, че някоя жена се е издигнала в живота.
В сивия предобед Гарион се изкачи на върха на един хълм и пред очите му се разкриха внушителните стени на Реон. Градът бе разположен на върха на стръмен хълм и стените се издигаха високо към небето.
— Е — измърмори тихо Барак. — Пристигнахме.
— Не мислех, че стените са толкова високи — каза Гарион.
— Непрекъснато ги надстрояват — каза Барак и посочи. — Ето, виж новите каменни зидове.
Над града предизвикателно бе издигнато яркочервеното знаме на култа към Мечката — алено парче плат, в центъра на което с черни очертания бе изобразена тромаво крачеща мечка. Знамето плющеше на хладния вятър. Незнайно защо то предизвика у Гарион необяснима ярост.
— Искам това нещо да се свали — каза той през стиснатите си зъби.
— Затова сме дошли — отвърна Барак.
Мандорален, сложил блестящите си доспехи, се приближи до тях и каза:
— Не ще е лесно, нали?
— Няма да е чак толкова зле — отвърна Барак. — Стига Хетар да дойде навреме.
Мандорален оглеждаше укрепленията на града с око на познавач.