— А ти кой си мислиш, че я е научил да готви? — попита той.
След няколко седмици Белдин най-сетне се отби да ги види.
Чистенето в кулата на Белгарат бе напреднало дотолкова, че подът бе изтрит с парцал за пръв път след повече от дванадесет века.
— Какво правиш, Белгарат? — попита мръсният гърбав вълшебник. Белдин беше много нисък; облечен в развлечени парцали, и изглеждаше чепат като стар дъбов пън. Косата и брадата му бяха сплъстени, малки клончета и сламки висяха на различни места по него.
— Просто малко почиствам — отговори Белгарат така, сякаш се чувстваше неловко.
— Че защо? — попита Белдин. — Нали отново всичко ще се изцапа. — Той се вгледа в няколко много древни кости, окачени по извитата стена. — Онова, което наистина трябва да направиш, е да събереш тия кокалаци и да си свариш супа.
— Ти какво — отбиваш се да ни видиш, или просто искаш да се заяждаш?
— Видях дима от комина ви. Исках да видя дали има някой, или просто боклукът се е самозапалил.
Еранд знаеше, че Белгарат и Белдин са истински привързани един към друг и че тази размяна на хапливи забележки е тяхното любимо развлечение. Момчето продължи с почистването, слушайки разговора им.
— Искаш ли пиво? — попита Белгарат.
— Не и ако ти си го варил — отвърна неприветливо Белдин. — Човек би си помислил, че мъж, който пие колкото тебе, вече трябва да се е научил да прави добро пиво.
— Онова от последния казан не беше чак толкова лошо — възрази Белгарат.
— Намирал съм блатна вода с по-добър вкус.
— Не се тревожи. Взех на заем това буренце от близнаците.
— Те знаят ли?
— Че нима това има някакво значение? Бездруго споделяме всичко.
Белдин вдигна рунтавата си вежда.
— Те споделят с теб храната и питиетата си, а ти им предлагаш в замяна жаждата и апетита си. Предполагам, че всичко се урежда гладко.
— Разбира се, че е така. — Белгарат се обърна с леко оскърбен вид и каза: — Еранд, защо правиш това?
Еранд вдигна глава от каменните плочи на пода, които чистеше усърдно.
— Нима те дразни? — попита той.
— Разбира се, че ме дразни. Не знаеш ли, че е ужасно неучтиво да продължаваш работа, докато почивам?
— Ще се опитам да го запомня. Как смяташ — колко време ще продължи почивката ти?
— Просто остави четката на пода, Еранд — нареди му Белгарат. — Тази част от пода си е мръсна най-малко десетина века. Ден-два повече няма да променят нещата кой знае колко.
— Той много прилича на Белгарион, нали? — рече Белдин и се отпусна в едно от креслата до огъня.
— Това сигурно е следствие от влиянието на Поулгара — съгласи се Белгарат, докато наливаше две халби бира от буренцето. — Тя оставя следи в душата на всяко момче, което срещне. Но аз се опитвам да смекча ефекта от нейните предразсъдъци, доколкото е възможно. — Вълшебникът погледна сериозно Еранд. — Мисля, че този е по-умен от Гарион, ала ми се струва, че не притежава влечението на Гарион към приключенията — при това се държи прекалено добре.
— Сигурен съм, че ще успееш да поработиш върху това.
Белгарат се отпусна в другото кресло и протегна крака към огъня.
— Какво става с тебе? — обърна се той към гърбавия. — Не съм те виждал от сватбата на Гарион.
— Мисля, че някой би трябвало да наблюдава ангараките — Отговори Белдин и се зачеса енергично под мишницата.
— И?
— Какво „и“?
— Откъде придоби този дразнещ навик… Какво правят ангараките?
— Мургите все още са сломени от смъртта на Таур Ургас — засмя се Белдин. — Той беше луд, но ги сплотяваше — до момента, когато Чо-Хаг го не промуши със сабята си. Синът му Ургит не е силен крал. Едва успява да привлече вниманието им. Западните гролими вече дори бездействат. Ктучик е мъртъв, Торак — също. Всичко, което гролимите могат да правят сега, е да лапат мухи и да броят пръстите на ръцете си. Обществото в държавата на мургите е на ръба на пълния срив.
— Добре. Една от основните цели на живота ми беше да се отървем от мургите.
— Все още не бих започнал да се наслаждавам на победата — кисело каза Белдин. — След като ’Закат научи, че Белгарион е убил Торак, захвърли всякакви преструвки, че съществува единство на ангараките. Насочи малореанците към Рак Госка и го срина почти до основи.
Белгарат сви рамене.
— Той и бездруго не беше особено привлекателен град.
— А сега е още по-непривлекателен. Изглежда, ’Закат смята, че разпнатите на кръст хора и набучените на кол клетници служат като добър пример за останалите живи. Украси несринатите стени на града с нагледни поучителни картини. Всеки път, когато навлезе в Ктхол Мургос, оставя след себе си кървави следи от кръстове и колове с издъхващи на тях мъртъвци.