— Направи каквото ти казва, Джевълин — посъветва го Силк. — Тя ще се отнася като майка към теб, независимо дали това ти харесва, или не.
— Стига, Силк — прекъсна го Порен.
— Но ти се държиш тъкмо по този начин. Известна си на длъж и шир като майката на Драсния.
— Казах вече — спри.
— Мисля, че стъпваш върху много тънък лед, Силк — подхвърли Ярблек.
— Винаги се разхождам върху тънък лед, приятелю. Това определено изпълва живота ми със страсти.
Мрачният ден полека се превръщаше в още по-мрачна вечер, когато Гарион и приятелите му пак се събраха в голямата палатка. Ярблек бе донесъл няколко навити килимчета и два-три железни мангала. Тези дарения за щаба придаваха крещящ, дори варварски вид на вътрешността на палатката.
— Къде е Силк? — попита Гарион и се огледа.
— Мисля, че излезе да слухти — отвърна Барак.
Гарион направи гримаса.
— Ще ми се поне веднъж този човек да бъде там, където трябва.
Джевълин изглеждаше много по-бодър, но бе все така сериозен.
— Времето вече започва да действа срещу нас — отбеляза той. — На това място ще се срещнат три армии. Лорд Хетар идва от юг, генерал Брендиг — от запад. За нещастие има голяма вероятност драснианските копиехвъргачи да пристигнат първи.
— Освен ако Поул и Белдин не успеят да ги забавят по някакъв начин — каза Дурник.
— Имам пълно доверие в лейди Поулгара и господин Белдин — отвърна Джевълин, — но мисля, че трябва да решим какво ще предприемем в случай, че не успеят. Винаги е най-добре човек да се подготвя за най-лошото.
— Мъдри думи, милорд — измърмори Мандорален.
— И така — продължи началникът на драснианското разузнаване, — в действителност не желаем да се сражаваме с копиехвъргачите. Първо, те не са истински наши врагове; второ, евентуална битка с тях би отслабила силите ни до такава степен, че дори една-единствена атака на хората от града би могла да ни разгроми.
— Какво си наумил, Джевълин? — попита Порен.
— Мисля, че ще ни се наложи да влезем в града.
— Не разполагаме с достатъчно хора — каза Барак.
— Освен това ще ни бъдат необходими още няколко дни да разрушим стените — добави Мандорален.
Джевълин вдигна ръка и заяви:
— Ако съсредоточим стрелбата на обсадните машини върху един участък от стената, ще успеем да го разрушим за един ден.
— Но това ще им подскаже от коя посока ще нападнем — противопостави се Лелдорин. — Градът ще съсредоточи силите си тъкмо там, за да ни отблъсне.
— Не и ако подпалим останалата част — отвърна Джевълин.
— За това не може да става и дума — заяви категорично Гарион. — Синът ми може би е в този град и аз няма да рискувам живота му, заливайки всичко с огън.
— Продължавам да твърдя, че не разполагаме с достатъчно хора, за да превземем града — настоя Барак.
— Не е необходимо да превземаме целия град, лорд Трелхайм — продължи мисълта си Джевълин. — Трябва единствено да вкараме хората си вътре. Ако завземем част от града и се укрепим в нея, можем да задържим силите на култа вътре и да отблъснем войската на Халдар отвън и просто ще седим между чука и наковалнята, очаквайки лорд Хетар и генерал Брендиг.
— В този план наистина има здрав смисъл — намеси се Ярблек. — Бездруго при сегашното положение на нещата сме заклещени като в лешникотрошачка. Ако тези копиехвъргачи стигнат дотук първи, всичко, което твоите приятели могат да направят, е да съберат парчетата от костите ни.
— Никакъв огън — заяви непоколебимо Гарион.
— Страхувам се, че каквото и да предприемем, няма да успеем да влезем в града, докато не пробием стените — отбеляза Мандорален.
— Всъщност стените не са никаква пречка — рече тихо Дурник. — Нито една стена не е по-здрава от основата, върху която е построена.
— Това е напълно невъзможно, добри човече — възрази Мандорален. — Основата поема цялата тежест на стените. Няма стенобитна машина на света, способна да помръдне такава маса.
— Нямах предвид машина — рече Дурник.
— Какво си си наумил, Дурник? — попита го Гарион.
— В действителност няма да е толкова трудно, Гарион — обясни ковачът. — Поразгледах наоколо. Стените не са изградени върху скала, а върху утъпкана пръст. Просто трябва да поразмекнем мъничко пръстта. По тукашните места има в изобилие подземни води. Ако обединим силите си, ти и аз сигурно ще успеем да издигнем тези води към повърхността, после ще ги насочим под един участък от стената, без никой в града да разбере какво сме направили. Щом земята омекне достатъчно, стотина от куките на Ярблек ще стигнат, за да съборим стената.
— Можете ли да го направите, Гарион? — попита недоверчиво Лелдорин.