— Помогнахте ни изключително много, маркграфиньо — изрече с благодарност кралица Порен. — Никога няма да забравя това.
— Благодаря ви, ваше величество — бе простичкият отговор на Лизел, която направи учтив реверанс пред своята кралица, а след това отново се обърна към Гарион.
— Сведенията, които успях да събера от различни източници, съвсем убедително показват, че силите на култа зад градските стени не са толкова застрашително големи, колкото очаквахме. Броят на бойците е внушителен, но в редиците им се включват много млади момчета и старци. Очевидно е, че разчитат отчаяно на военна сила, напредваща към града под командването на прикрит последовател на култа.
— Халдар — измърмори Барак.
Тя кимна.
— Това ни връща към безусловната необходимост да преодолеем тези стени и да се озовем във вътрешността на града — напомни им Джевълин и погледна Дурник. — Според тебе колко време ще е необходимо, докато земята под северната стена омекне достатъчно, за да се срине зидът?
Дурник отпусна гръб върху облегалката на стола и замислено впери поглед в тавана на палатката.
— Целта ни е да ги изненадаме — рече той. — Следователно не трябва да допуснем водата да блика над земята, поне не в началото. Постепенното просмукване на влагата ще бъде забелязано значително по-трудно. Ще се наложи да почакаме известно време, докато водата напои обилно пръстта.
— Освен това ще трябва да бъдем много внимателни — добави Гарион. — Ако този Улфгар наистина е магьосник, ще ни чуе, в случай че вдигаме твърде много шум.
— Когато стената се срине, ще се разнесе истински трясък — изтъкна Барак. — Защо не я разбиеш така, както направи със задната стена на Ярвиксхолм?
Гарион поклати глава.
— Известно време след като си извършил някакво вълшебство, ставаш напълно уязвим за човек, притежаващ същата дарба като твоята. Бих искал да бъда жив и с всичкия си ум, когато открия сина си.
— Колко време ще ни е необходимо да напоим с влага земята под стената? — повтори Джевълин.
Дурник се почеса по бузата.
— Тази нощ — отвърна той — и утре целият ден. До утре в полунощ стената трябва да бъде достатъчно добре подкопана. Тогава точно преди нападението Гарион и аз можем да ускорим водния поток и да отмием по-голямата част от пръстта. Тя вече ще бъде достатъчно влажна и мека и силната водна струя би трябвало да я изхвърли направо изпод стената. Ако мятаме камъни към нея от срещуположната страна на града и забием стотина куки в зида, би трябвало да я съборим бързо.
— Добре ще е, ако засилиш обстрела с машините — обърна се Ярблек към Мандорален. — Така няма да обърнат никакво внимание, щом започнеш да обстрелваш стените им утре през нощта.
— Значи утре в полунощ? — изрече въпросително Барак.
— Точно така — потвърди неумолимо Гарион.
Джевълин погледна племенницата си.
— Можеш ли да опишеш разположението на сградите в северната част на града?
Лизел кимна утвърдително.
— Начертай една скица. Трябва да знаем къде да разположим отбранителните съоръжения, когато нахлуем в града.
— Веднага щом се изкъпя, чичо.
— Тази скица ни е необходима, Лизел.
— Но не толкова, колкото аз се нуждая от баня.
— Ти също, Келдар — нареди непоколебимо кралица Порен.
Силк хвърли изпитателен поглед към Лизел.
— Не се безпокой, Келдар — рече тя. — Мога сама да изтрия гърба си, благодаря.
— Да отидем да намерим вода, Дурник — каза Гарион и се изправи. — Имам предвид подземната вода.
— Правилно — отвърна ковачът.
Нямаше луна — облаците, надвиснали над цялата местност от повече от седмица, и сега скриваха небето. Нощният въздух бе хладен. Гарион и Дурник напредваха предпазливо през тясната долина към обсадения град.
— Студена нощ — измърмори Дурник.
— Да — съгласи се Гарион. — Как мислиш — на каква дълбочина се намира водата?
— Не много дълбоко — отвърна Дурник. — Попитах Лизел колко са дълбоки кладенците в Реон. Тя каза, че всички са сравнително плитки. Мисля, че ще открием подпочвената вода на дълбочина около двадесет и пет стъпки.
— Откъде изобщо ти хрумна тази идея?
Дурник се засмя тихичко.
— Когато бях млад, работех за един фермер, който много обичаше да си придава важност. Смяташе, че може да впечатли съседите си, ако разполага с кладенец вътре в къщата си. Цяла зима се трудихме и накрая направихме артезиански кладенец. Три дни по-късно къщата му се срина. Горкият човек много се разстрои.
— Мога да си представя.
Дурник погледна към стените, издигащи се застрашително към небето.