— Кой е там? — попита глас от върха на градската стена.
— Достатъчно ли е широка пукнатината? — прошепна Гарион, без да обръща внимание на тревожния въпрос.
— Водата струи нагоре много по-бързо — отвърна Дурник след кратко проучване. — Под този скален пласт има голямо налягане. Да преминем към следващата пукнатина.
Някъде зад тях се разнесе остър метален звън, последва го особено свистене, раздрало тишината над главите им. Въжето на една от куките на Ярблек, изстреляна с катапулт, се издигна и описа дъга над северната стена. Куката се удари о вътрешната страна на стената, металът издрънча оглушително и след миг се разнесе стържещ звук — острите шипове се забиха в камъните на зида.
Ниско приведени, Гарион и Дурник поеха предпазливо наляво: опитваха се да вдигат по-малко шум, докато шляпаха в кишавия сняг, като в същото време изследваха подземната скала и търсеха следващата пукнатина. Когато Лелдорин се върна при тях, те вече бяха отворили още две от скритите подземните пластове цепнатини. Зад и над тях се чуваше бълбукането на течната гъста тиня, която шуртеше изпод повърхността на хълма и се изливаше като буен кафяв поток по покрития със сняг склон.
— Преминах цялото разстояние до края на линията от стрели — уведоми ги Лелдорин. — Връвта от тази страна на хълма е поставена на място.
— Добре — прошепна Гарион, задъхан от напрежение. — Върни се и кажи на Барак да започне да разполага армията на предварително очертаната позиция.
— Веднага. — Лелдорин се обърна и потъна във въртопа на внезапно извилата се снежна вихрушка.
— Сега ще трябва да проявим особено внимание — измърмори Дурник, който претърсваше поредния участък под пръстта. — На това място в скалата има много пукнатини. Ако я разрушим изцяло, ще се размести почвеният пласт и ще освободим цяла река.
Гарион изсумтя тихо в знак на съгласие и изпрати волята си към цепнатината.
Когато стигнаха до последния от изворите на създадения от тях подземен кладенец, Силк изплува от мрака зад гърбовете им. Пъргавите му крака не издаваха никакъв звук.
— Защо се забави толкова много? — прошепна му Дурник.
— Проверявах склона — отвърна Силк. — Тинята започва да се процежда през снега като леден сос. След това се изкачих до градската стена и побутнах с крак един от камъните в основата й. Мърдаше като разклатен зъб.
— Добре — каза Дурник доволно. — В края на краищата хрумването ми се оказа полезно.
За миг сред студения мрак се възцари тишина.
— Искаш да кажеш, че всъщност не си бил сигурен? — попита Силк със задавен глас.
— На теория всичко изглеждаше логично — отвърна ковачът. — Но човек никога не може да е сигурен дали дадена теория е правилна, докато не я провери на практика.
— Дурник, вече съм твърде стар да слушам такива приказки.
Още една кука прелетя над главите им.
— Трябва да отворим още една цепнатина — измърмори Гарион. — Барак вече разполага войската на определените позиции. Ще се върнеш ли да съобщиш на Ярблек да подаде сигнал на Мандорален?
— За мен ще бъде удоволствие — отвърна Силк. — Бездруго искам да се махна оттук, преди всички да сме затънали до кръста в кал. — Той се обърна и изчезна в мрака.
След десетина минути бе отворена и последната пукнатина. Целият северен склон на хълма се бе превърнал в хлъзгава маса от подгизнала кал и шуртяща вода. Изведнъж едно оранжево кълбо от пламтящ катран описа висока дъга над града. В отговор на този предварително уговорен сигнал машините на Мандорален, разположени откъм южната страна на града, започнаха продължителен обстрел. Тежките каменни късове се издигаха високо над покривите на Реон и се сгромолясваха върху вътрешната страна на северната стена. В същото време въжетата на куките на Ярблек се изопнаха и надракските наемници започнаха да отдалечават конските си впрягове от стената. От върха на хълма се разнесе зловещо скърцане и стържене и подкопаният каменен зид се залюля.
— Как мислиш — още колко ще издържи? — попита Барак. Той и Лелдорин се бяха появили изневиделица от мрака и се присъединиха към своите приятели.
— Не много — отвърна Дурник. — Пръстта под стената започва да поддава.
Подобното на стенание стържене над тях се усили, придружено от непрестанните оглушителни трясъци по вътрешната страна. Хората на Мандорален по катапултите ускориха стрелбата, обсипвайки града със смъртоносен дъжд. Изведнъж цял участък от стената се нагъна, разнесе се тътен както при свличаща се лавина и масивният каменен зид се срина: горната му част се събори навън, а долната потъна в подгизналата пръст. Разнесе се страхотен грохот, тежките камъни се стовариха като водопад в лепкавата киша, заляла целия хълм.