— Почакай малко, Еранд — прекъсна го Поулгара. — Гарион споменава ли още нещо за неприятностите между него и Се’Недра?
— Не, госпожо — отговори след миг Еранд, прехвърляйки в паметта си останалата част от писмото. — Пише за посещението на Барак, за новините, които получил от Анхег, и за писмото, което получил от Мандорален. Това е всичко. Пише, че ви обича и че много му липсвате. Това са и последните му думи.
Поулгара и Белгарат се спогледаха. Еранд почувства изумлението им, ала не беше сигурен по какъв начин може да ги успокои.
— Сигурен ли си, че в писмото беше написано тъкмо това? — попита го Белгарат.
Еранд кимна.
— Точно такива бяха думите му и ти научи какво съдържа писмото веднага щом Гарион го написа?
Еранд се поколеба.
— Не зная дали се случи точно така. Знаете ли, не го чувствам тъкмо по този начин. Просто трябва да помислиш за писмото, а пък аз в действителност въобще не мислех за него, докато просто не заговорихте на тази тема — нали сега Поулгара заприказва за това.
— Има ли някакво значение на какво разстояние се намира човекът от тебе? — попита с любопитство Белгарат.
— Не — отговори Еранд. — Мисля, че няма. Просто научавам какво е написано, когато поискам.
— Никой не е в състояние да направи това, татко — обърна се Поулгара към стареца. — Никой досега не е могъл да прави такова нещо.
— Очевидно правилата са се променили — замислено каза Белгарат. — Смятам, че трябва да го приемем за истинска монета, а ти?
Тя кимна.
— Той няма никаква причина да си измисля.
— Струва ми се, че двамата с теб трябва да си поприказваме надълго и нашироко, Еранд — каза старецът.
— Може би — намеси се Поулгара. — Но все още е рано за това. — Тя отново се обърна към момчето. — Можеш ли да повториш пред мен какво каза Гарион за Се’Недра?
Еранд кимна и почна:
— „Се’Недра е добре — поне аз мисля така. Вече почти не разговаряме, затова ми е трудно да го твърдя със сигурност. Бранд е малко загрижен, че все още…“
— Добре, Еранд — прекъсна го тя и леко вдигна ръка, после впери поглед в лицето на момчето и след секунда вдигна вежда. — Кажи ми — подхвана тя, подбирайки много внимателно думите си — знаеш ли какво не е в ред между Гарион и Се’Недра?
— Да — отговори Еранд.
— Би ли ми казал?
— Щом искаш. Се’Недра направи нещо, което много ядоса Гарион. След това той направи нещо, с което я постави в неудобно положение в присъствието на много хора и това я накара силно да се разгневи. Тя смята, че той не й обръща достатъчно внимание и че посвещава цялото си време на своята работа, за да не му се налага да бъде с нея. Гарион мисли, че тя е разглезена егоистка, мислеща единствено за себе си и за никои друг. И двамата грешат, но много пъти са се карали за това. Наранили са се взаимно толкова дълбоко с нещата, които са си казали, че и двамата не желаят повече да бъдат женени един за друг. Ужасно са нещастни.
— Благодаря ти, Еранд — рече Поулгара, след това се обърна към Дурник и каза: — Трябва да опаковаме някои неща.
— Така ли? — Той изглеждаше мъничко изненадан.
— Отиваме в Рива — заяви непоколебимо вълшебницата.
4.
В Камаар Белгарат се натъкна на стар свой приятел в кръчмата близо до пристанището. Той доведе брадатия, облечен в кожени дрехи черек в странноприемницата, където бяха отседнали, и Поулгара хвърли изпитателен поглед към олюляващия се моряк.
— От колко време не си изтрезнявал, капитан Грелдик? — попита без заобикалки тя.
— А кой ден сме днес? — беше неясният му отговор.
Поулгара му отговори.
— Изумително! — възкликна морякът и се оригна. — Простете — извини се той. — Изглежда, ми се губят няколко дни.
— Грелдик — заговори вълшебницата, — защо задължително се напиваш всеки път, когато слезеш на някое пристанище?