— Хайде да минем от другата страна на кораба — предложи Белгарат на Дурник и Еранд. — Искам да го изненадаме.
— Добре дошъл в Рива, капитан, Грелдик. — Еранд разпозна гласа на Гарион, макар че сега той звучеше по-сигурно, по-зряло.
Грелдик го изгледа оценяващо изпод присвитите си клепачи.
— Пораснал си, момче — обърна се той към краля на Рива. Човек, свободен като Грелдик, не изпитваше нужда да употребява обичайните изразни средства, показващи почит и уважение.
— Това напоследък сполита всички — отвърна сухо Гарион. — Почти всеки човек на моята възраст може да се похвали с подобно постижение.
— Доведох ти няколко посетители — съобщи му Грелдик.
Усмихнат, Белгарат прекоси палубата, следван от Дурник и Еранд.
— Дядо, ти?! — изумено възкликна Гарион. — Какво правиш тук? Ами Дурник… и Еранд?
— Всъщност това хрумна на леля ти — обясни му Белгарат.
— Значи и леля Поул е тук?
— Разбира се — намеси се спокойно Поулгара, която тъкмо излизаше от ниската кабина под кърмата.
— Лельо Поул! — възкликна Гарион.
— Не се взирай така в мен, Гарион — каза тя и оправи яката на синята си пелерина. — Не е учтиво.
— Но защо, не ме уведомихте, че пристигате? Какво правите всички вие тук?
— Просто идваме да те посетим, скъпи. Хората правят от време на време такива неща.
Те се присъединиха към младия крал на кея и последваха обичайните прегръдки, ръкостискания и дълго взиране в лицата на приятелите — неща присъщи на всички срещи след дълга раздяла. Ала Еранд бе заинтересуван много повече от друго нещо. Когато всички поеха през сивия град нагоре към Цитаделата, изправена като страж над останалите сгради; момчето дръпна ръкава на Гарион и попита:
— Конят?
— В конюшнята е, Еранд. Ще се радва да те види.
Еранд се усмихна и кимна.
— Момчето още ли говори по този начин? — попита Гарион Дурник. — Изреченията му винаги ли се състоят от една дума? Мислех си… ами…
— Обикновено приказва нормално за възрастта си — отговори Дурник. — Но непрекъснато си мисли за жребчето. Понякога, когато е развълнуван, започва да приказва по стария начин.
— Но слуша — добави Поулгара. — А това е нещо повече в сравнение с едно друго момче на неговата възраст преди време.
Гарион се засмя.
— Наистина ли бях толкова труден за гледане, лельо Поул?
— Не беше труден, скъпи. Просто не слушаше.
Пристигнаха в Цитаделата и кралицата на Рива ги поздрави пред високата арка на първата порта. Се’Недра беше все така изящна, както я бе запомнил Еранд. Бакърено-червеникавата и коса бе захваната на тила с два златни гребена, а къдриците се спускаха по гърба й като пламтящ водопад. Зелените й очи бяха огромни. Беше мъничка, не много по-висока от Еранд, ала веднага си личеше, че е истинска кралица. Тя поздрави царствено всички, прегърна Белгарат и Дурник, а после целуна леко бузата на Поулгара.
След това протегна ръце към Еранд, а той ги стисна в дланите си и надникна в очите й. В тях имаше някаква бариера, едва доловима следа от отбранителна напрегнатост, с която кралицата пропъждаше болката си. Тя го притисна до тялото си и го целуна; дори в този жест момчето почувства напрежението, издаващо нещастието й, което вероятно Се’Недра дори вече не осъзнаваше. Тя отдръпна меките си устни от бузата му и Еранд още веднъж се взря дълбоко в очите й. Погледът му носеше цялата любов, надежда и съчувствие, което момчето изпитваше към нея. В този миг, без дори да се замисля, то вдигна ръка и я докосна по бузата. Очите й се отвориха широко, устните й се разтрепераха. Неуловимата следа от твърдата като ахат отбранителна напрегнатост у нея започна да се топи. Две големи сълзи се появиха в очите на Се’Недра; след това тя изплака сърцераздирателно, обърна се и сляпо пристъпи напред с протегнати ръце.
— О, лейди Поулгара! — извика Се’Недра.
Поулгара спокойно пристъпи към ридаещата кралица и я прегърна. Ала погледна в очите на Еранд и веждата й се вдигна въпросително. Еранд й кимна успокоително.
— Я виж ти — измърмори Белгарат, леко объркан от внезапния плач на Се’Недра, почеса брадата си, огледа вътрешния двор на Цитаделата и широките гранитни стъпала, водещи до някаква масивна врата, и попита Гарион: — Имаш ли нещо за пиене подръка?
Поулгара, която все още държеше хлипащата Се’Недра, му хвърли предупредителен поглед и каза:
— Не е ли твърде рано, татко?
— О, не — отвърна и любезно старецът. — Две-три глътки пиво успокояват стомаха след пътешествие по море.