— Но Торак беше Детето на Мрака — възрази Гарион. — Какъв е този свитък?
— Сборникът на Дарин — отговори му Белгарат. — Той не винаги е така надежден като Мринския, но единствено в него се споменава за това събитие.
— И какво означава това? — попита Гарион дълбоко озадачен.
— Нещата са твърде сложни — отвърна Белгарат със свити устни, все още вперил поглед във въпросния откъс. — Казано с две думи, съществуват две пророчества.
— Да, знаех това, но си мислех, че щом Торак умре, второто пророчество просто ще… ами…
— Не е точно така. Не смятам, че всичко е толкова просто. Двете пророчества са се срещали в остри битки още преди раждането на този свят. Всеки път има Дете на Светлината и Дете на Мрака. Когато ти и Торак се изправихте един срещу друг в Ктхол Мишрак ти беше Детето на Светлината, а Торак — Детето на Мрака. И това не беше първият път, когато двамата вечни противници се срещат. Очевидно не е и последният.
— Искаш да кажеш, че борбата все още не е свършила? — попита невярващо Гарион.
— Не и ако вярваме на това — отговори Белгарат и потупа с длан пергамента.
— Добре. Щом този Зандрамас е Детето на Мрака, кой е Детето на Светлината?
— Доколкото зная, това си ти.
— Аз ли? Значи все още аз?
— Да, докато не научим нещо, което да ни убеди в противното.
— Но защо аз?
— Не сме ли водили този разговор и преди? — сухо попита Белгарат.
Раменете на Гарион се отпуснаха.
— Значи отново трябва да се тревожа за това — като капак на всичко останало.
— О, я престани да се самосъжаляваш, Гарион — каза вълшебникът. — Всички правим онова, което трябва, и хленчът няма да промени нищо.
— Аз не хленча.
— Наричай го както щеш, но престани да го правиш и се залови за работа.
— Какво трябва да правя? — В гласа на Гарион се бяха промъкнали едва доловими кисели нотки.
— Можеш да започнеш оттук — каза старецът и посочи прашните книги и завитите в коприна свитъци. — Тази може би е една от най-богатите колекции на пророчества в света — поне пророчества, разпространени в земите на Запада. Разбира се, тя не съдържа предсказанията на малореанските гролими, нито колекцията на Ктучик от Рак Ктхол, нито тайните книги на онези хора в Кел, но все пак е нещо, от което можеш да започнеш. Искам да прочетеш всички книги и свитъци тук. Виж дали ще намериш нещо за този Зандрамас. Записвай си всичко, което се споменава за „Детето на Мрака“. Повечето от пасажите вероятно се отнасят до Торак, но може би някои са свързани със Зандрамас. — Вълшебникът леко се намръщи. — Докато четеш, внимавай дали някъде не се споменава нещо и за „Сардион“ или „Ктраг Сардиус“.
— Какво е това?
— Не зная. Белдин се е натъкнал на тези думи в Малореа. Може би са важни, а може би не са.
Гарион огледа библиотеката и лицето му пребледня.
— Значи ми казваш, че всички неща тук са пророчества?
— Не, разбира се. Много от тях най-вероятно са бълнувания на безумци, чиито думи са записани най-старателно.
— Че защо са записвали мислите на обезумели хора?
— Защото Сборникът на Мрин представлява тъкмо това — бълнуване на луд. Пророкът от Мрин също бил луд, затова се наложило да го оковат във вериги. След смъртта му мнозина съвестни хора се заели да записват бръщолевенето на всеки безумец, който се изпречел на пътя им, с надеждата, че в думите му се крие някакво пророчество.
— Как бих могъл да различа кое е просто бълнуване и кое — предсказание?
— Не знам. Може би след като прочетеш всичко, сам ще намериш начин за това. Ако наистина го откриеш, съобщи ни за него. Това би могло да ни спести много време.
Гарион огледа изумено библиотеката.
— Но, дядо — възрази той. — Прочитането на всички тези неща може да ми отнеме години!
— В такъв случай ще е добре да започнеш веднага, нали? Опитай да се съсредоточиш върху събитията след смъртта на Торак. Запознати сме твърде добре със случаите, които доведоха до нея.
— Дядо, истината е, че аз не съм учен. Ами ако пропусна нещо?
— Няма да пропуснеш — изрече твърдо Белгарат. — Ти си един от нас, Гарион, независимо дали това ти се нрави, или не. Имаш същите отговорности както всички останали. Трябва вече да свикнеш с мисълта, че съдбата на целия свят зависи от теб — освен това се налага да забравиш думите „защо тъкмо аз?“. Това е възражение, което би могло да изрече дете, а сега ти си мъж. — След това старецът се обърна и погледна сурово Еранд. — Ами ти какво направи, че се намеси във всичко това?