— За това може да бъде необходимо повечко време.
— Но е много важно, Поулгара — каза сериозно той. — Всички сме малко нервни, че няма наследник на трона. Не само аз. Анхег, Родар и Чо-Хаг вече ми писаха за това. Цяла Алория очаква с притаен дъх Се’Недра да започне да ражда деца.
— Та тя е само на деветнадесет години.
— На нейната възраст повечето момичета в Алория имат вече две деца.
— Се’Недра не е от Алория. Тя не е изцяло и толнедранка. Произходът й е свързан с горските нимфи, дриадите, а те имат свои особености и съзряват по различен начин.
— Ще е малко трудно да го обясня на другите алорни — отвърна Бранд. — Трябва да има наследник на трона на Рива. Кралската фамилия трябва да продължи.
— Дай им малко време, Бранд — спокойно каза Поулгара. — Ще стигнат и до това. Важното сега е да ги съберем в една и съща спалня.
Ден-два по-късно, когато слънцето позлатяваше водите на Морето на ветровете и хладния вятър украсяваше с бяла пяна гребените на зелените вълни, един огромен черекски боен кораб мъчително се промъкна между двата скалисти носа, обграждащи пристанището на Рива. Капитанът на кораба също изглеждаше огромен. Червената му брада се люшкаше от вятъра. Това беше Барак, графът на Трелхайм. Той съсредоточено стоеше на румпела и се взираше напред, докато корабът минаваше край единия от опасните водовъртежи недалеч от предпазния вълнолом. След малко, още преди моряците да вържат кораба, Барак вече се изкачваше по гранитните стъпала на дългото стълбище към Цитаделата.
Белгарат и Еранд бяха на стените на крепостта и видяха пристигането на кораба на Барак. Затова в мига, когато едрият мъж стигна портите на града, те вече го очакваха.
— Какво правиш тук, Белгарат? — попита широкоплещестият черек. — Мислех, че си в Долината на Алдур.
Белгарат вдигна рамене.
— Просто дойдохме да ги видим.
Барак погледна Еранд и каза:
— Здравей, момче. Поулгара и Дурник също ли са тук?
— Да — отговори Еранд. — В тронната зала с Белгарион.
— А какво прави той?
— Ами крал е — отговори кратко Белгарат. — Видяхме те как влезе в пристанището.
— Наистина внушително, нали? — гордо каза Барак.
— Корабът ти се движеше като бременен кит, Барак — отвърна му без заобикалки Белгарат. — Изглежда, не си схванал идеята, че по-големият кораб не е задължително по-добър.
Барак го изгледа обидено.
— Аз не си правя шеги с онова, което притежаваш ти, Белгарат.
— Аз не притежавам нищо, Барак. Какво те води в Рива?
— Анхег ме изпрати. Гарион още дълго ли ще бъде зает?
— Не мога да знам.
Но кралят на Рива вече беше приключил официалната си сутрешна аудиенция. Придружен от Се’Недра, Поулгара и Дурник, той тъкмо излизаше през мрачния проход от Тронната зала към кралските апартаменти.
— Барак! — възкликна Гарион и забърза да поздрави стария си приятел.
Барак го изгледа малко особено и се поклони почтително.
— Защо правиш това? — попита го Гарион объркано.
— Короната все още е на главата ти, Гарион — напомни му Поулгара. — Облечен си в тържествените одежди. Всичко това те прави да изглеждаш твърде официален.
— О! — възкликна Гарион малко смутено. — Забравих. Нека отидем в покоите ми.
Барак се усмихна широко и притисна Поулгара в здравата си меча прегръдка.
— Барак — каза тя леко задъхана, — щеше да изглеждаш много по-добре отблизо, ако се бе сетил да измиеш брадата си, след като си се нахранил с пушена риба.
— Ама аз изядох само едно парче — смути се исполинът.
— Това обикновено е достатъчно.
Той се обърна, сложи огромните си ръце върху изящните рамене на Се’Недра и звучно я целуна.
Мъничката кралица се засмя и хвана короната си тъкмо навреме преди тя да падне от главата й.
— Имащ право, лейди Поулгара — потвърди кралицата. — Около него наистина се разнасят разни аромати.
— Гарион — рече тъжно Барак, — направо умирам за чаша пиво.
— Значи си пресушил всичките бъчви на кораба, така ли? — попита го Поулгара.
— На борда на „Морска птица“ няма пиене — заяви Барак.
— О, нима?
— Искам моряците ми да бъдат трезви.
— Изумително — измърмори тя.
— Просто въпрос на принцип — отвърна Барак с благочестив тон.
— Трябва да бъдат с ума си по всяко време — съгласи се Белгарат. — Този огромен кораб не е плавателен съд, който бих нарекъл „маневрен“.
Барак го изгледа обидено.
Гарион изпрати слугите да донесат пиво, с очевидно облекчение свали короната от главата си и съблече тържествените одежди, след това покани всички около масата.