— Няма да ме хвърли — отговори уверено Еранд, потупа дорестия жребец по врата и спокойно го поведе към мястото, където над тревата стърчеше голям объл камък.
— Не мислиш ли, че първо трябва да му сложим юзда? — попита го Хетар. — Така поне ще имаш нещо, за което можеш да се държиш.
— Не — отвърна Еранд. — Юздата няма да му хареса.
— Както искаш — сви рамене Хетар. — Направи го както искаш. Само гледай да не си счупиш нещо, когато паднеш.
— О, няма да падна.
— Кажи ми — знаеш ли какво означава думата „облог“?
Еранд се засмя и се качи върху камъка.
— Е — рече той. — Започваме. — И прехвърли единия си крак върху гърба на коня и го яхна.
Жребчето леко се дръпна, но спря и се разтрепера.
— Всичко е наред — увери го Еранд със спокоен глас.
Конят се обърна и го погледна с леко учудване в големите си блестящи очи.
— По-добре се хвани здраво за гривата — предупреди го Хетар, но в очите му странно защо се четеше озадачение, сякаш воинът не бе съвсем сигурен в думите, които току-що бе изрекъл.
— Няма нужда. — Еранд сви колене, като дори не докосна с пети кожата на дорестия жребец. Конят, направи плахо стъпка напред и после въпросително погледна през рамо.
— Точно така — окуражи го Еранд.
Конят направи още няколко стъпки, после спря и отново погледна през рамо.
— Добре — рече Еранд. — Много, много добре.
Жребецът радостно подскочи.
— Внимавай! — извика рязко Хетар.
Еранд се наведе напред, посочи една обрасла с трева могила, отдалечена на неколкостотин метра на югозапад, и прошепна в щръкналото ухо на коня:
— Хайде да отидем там.
Жребецът потрепна доволно и препусна към хълма с всичка сила. Когато след няколко секунди двамата стигнаха билото, животното намали скоростта, спря и гордо се огледа.
— Добре — рече Еранд и се засмя с истинска наслада. — А сега защо не отидем до дървото на ей онзи хълм?
— Това не е естествено — рече мрачно Хетар същата вечер, когато всички седяха около масата, огрявани от златистата светлина на огъня.
— Изглежда, че двамата се чувстват добре — меко каза Дурник.
— Но той прави всичко не така, както трябва — възрази Хетар. — Конят буквално трябваше да пощурее, когато той просто се метна отгоре му без никакво предупреждение. Освен това никога не съм виждал човек да казва на кон къде иска да отиде. Просто трябва да го направлява. Тъкмо затова са юздите.
— Еранд не е обикновено момче — обърна се към него Белгарат. — И конят не е обикновен кон. Има ли някакво значение, щом двамата се разбират и им е добре заедно?
— Това е неестествено — повтори Хетар объркано. — Чаках конят да изпадне в паника, но умът му остана абсолютно спокоен. Мога да узная какво мисли всеки кон, но единственото нещо, което изпитваше жребчето, когато Еранд се метна на гърба му, беше любопитство. Любопитство! Нито постъпи, нито помисли така, както би трябвало. — Воинът мрачно поклати глава и дългият кичур коса се залюля, сякаш подчертавайки мисълта му. — Това е неестествено — изръмжа той, като че ли това бяха единствените думи, с които би могъл да обобщи създалото се положение.
— Мисля, че вече се повтаряш, Хетар — напомни му Поулгара.
— Защо просто не изоставим тази тема — струва ми се, че тя просто не ти дава мира. Вместо нея ми разкажи за бебето на Адара.
Върху свирепото, ястребово лице на Хетар грейна израз на глуповато удоволствие.
— Момче е — каза той, преливащ от гордостта на мъж, станал наскоро баща.
— Разбрахме това — спокойно се намеси Поулгара. — А колко беше голямо, когато се роди?
— О… — Хетар изглеждаше объркан. — Ами… толкова. — И той разпери ръце да покаже.
— И никой ли не си направи труда да го премери?
— Ами… сигурно са го премерили. Мама и останалите жени, те се занимаваха с него, когато се появи на бял свят.
— А колко тежи?
— Някъде колкото голям заек. Всъщност малко повечко… Горе-долу колкото една от онези пити кашкавал, които правят в Сендария.
— Разбирам. Вероятно на дължина бебето е било към две педи и е тежало около четири килограма. Това ли се опитваш да ни кажеш? — Тя го гледаше неотклонно в очите.
— Нещо такова, да.
— Тогава защо не ни го каза направо? — попита вълшебницата, изгубила всякакво търпение.
Той я погледна сепнато.
— Наистина ли е толкова важно?
— Да, Хетар. Наистина е толкова важно. Жените обичат да знаят тези неща.
— Ще трябва да запомня това. Всъщност интересуваше ме само дали има необходимия брой ръце, крака, уши, пръсти — такива неща. Освен това се погрижих първата му храна да бъде кобилешко мляко, естествено.