Еранд предвидливо затвори вратите, а после двамата с принц Кева се заловиха за работа. Имаше предостатъчно столове и кадифени възглавници. Когато всичките възглавници бяха струпани на две купчини в края на парапетите на мраморното стълбище, се образуваха две твърде внушителни планини.
— Е? — рече въпросително Кева, когато всичко беше готово.
— Май вече сме готови — отвърна Еранд.
Двете момчета изкачиха стълбището и след миг всеки яхна по един от гладките хладни парапети, спускащи се величествено към белия мраморен под на балната зала някъде далеч, далеч надолу.
— Старт! — извика Кева. Двамата се плъзнаха надолу, набраха страхотна скорост по мрамора и накрая тупнаха в куповете меки възглавници.
Смеейки се от удоволствие, двете момчета изтичаха обратно по стълбите и отново полетяха надолу. Като цяло следобедът премина доста приятно, докато най-сетне една от възглавниците не се пръсна по шевовете и не изпълни неподвижния въздух на голямата бална зала с гъша перушина, разпръскваща се полека във всички посоки. Това съвсем естествено се случи точно в момента, когато Поулгара дойде да ги търси. Някак винаги се случва така — в мига, когато нещо се счупи, разлее или събори, някой възрастен да се появи сякаш изневиделица. Разбира се, няма никакво време за почистване, затова такива ситуации винаги водят до възможно най-фаталните последствия.
Двойните врати на залата се отвориха и влезе Поулгара, царствено красива в одеждите си от синьо кадифе. Тя погледна със строго лице двете момчета, застанали с виновен вид да купчините възглавници. Около тях се въртеше същинска вихрушка от перушина.
Еранд трепна и затаи дъх.
Вълшебницата съвсем тихо затвори вратата и бавно тръгна към тях. Токовете на обувките и кънтяха зловещо по мраморния под. Тя погледна голите столове край стените на залата, след това хвърли поглед към мраморните парапети и най-накрая спря очи върху момчетата, по които падаха пера. А после без никакво предупреждение изведнъж започна да се смее със силен, топъл, звучен смях, който изпълни всички кътчета на празната зала.
Еранд се почувства някак недоволен от тази реакция. Той и Кева бяха направили всичко възможно, за да си навлекат неприятности, а тя само се разсмя — нищо повече! Не ги сгълча, нито ги обсипа с хапливи коментари, съвсем нищо освен смях. Еранд съвсем определено почувства, че дързостта му не е оценена както подобава; а това показваше, че Поулгара не приема случилото се с подобаващата сериозност. Момчето изпита известно неудобство от цялата работа. Та то заслужаваше упреците, които вълшебницата отказваше да отправи към него.
— Момчета, вие ще почистите, нали? — попита ги тя.
— Разбира се, лейди Поулгара — увери я бързо Кева. — Тъкмо щяхме да го направим.
— Чудесно, ваше височество — рече тя. Ъгълчетата на устните й все още потрепваха. — Наистина се постарайте да съберете всички тези пера.
И се обърна и излезе от залата. Ехото на смеха продължи да се носи във въздуха.
След тази случка момчетата бяха наблюдавани твърде старателно. За това нямаше специално назначени хора, на наблизо винаги имаше някой, който им нареждаше да спрат преди нещата съвсем да се изплъзнат от контрол.
След около седмица, когато дъждовете бяха преминали, а кишата по улиците се бе разтопила, Еранд и Кева седяха на пода в една стая, застлана с килим, и строяха кула от дървени кубчета. Силк, облечен прекрасно в дрехи от фино черно кадифе, седеше близо до прозореца и внимателно четеше едно съобщение. Беше го получил тази сутрин от съдружника си Ярблек, който бе останал в Гар ог Надрак да се грижи за търговските дела. Към десет часа предобед в стаята влезе един прислужник и поговори около минута с дребния мъж. Силк кимна, изправи се и отиде да мястото, където играеха момчетата.
— Какво ще кажете за глътка чист въздух, господа? — попита ги той.
— Разбира се — отвърна Еранд и веднага скочи.
— А ти, братовчеде? — обърна се Силк към Кева.
— Разбира се, ваше височество — отвърна момчето.
Силк се засмя.
— Трябва ли да бъдем толкова официални, Кева?
— Мама казва, че винаги трябва да използвам подходящите обръщения — отговори сериозно Кева. — Струва ми се, че по такъв начин придобивам правилни навици.
— Сега майка ти не е тук — подхвърли лукаво Силк. — Така че имаме възможност да не бъдем съвсем почтени.
Кева се огледа нервно и прошепна: