— Наистина. Как реагираха великите херцози на Толнедра, когато императорът определи теб за свой наследник?
Варана се засмя.
— Не може да не си чул крясъците им. Кънтяха от Гората на дриадите до границата с Арендия.
— Когато дойде време, може би ще се наложи да извиеш вратовете на някои свои приятели.
— Възможно е.
— Разбира се, всички легиони са ти верни.
— Легионите са голяма утеха за мен.
— Мисля, че ми харесваш, генерал Варана — заяви нийсанецът с обръснатата глава. — Сигурен съм, че двамата с теб ще съумеем да достигнем до взаимно изгодни решения по някои въпроси.
— Винаги съм искал да бъда в добри отношения със съседите си, Сади — потвърди Варана с убедителен глас.
В друг коридор Еранд откри трета странна група. Крал Фулрах от Сендария, облечен в тъмнокафяви делови одежди, разговаряше тихо с крал Кородулин от Арендия, който бе облечен изцяло в пурпур. Техен събеседник беше известният с неприличното си поведение крал Дроста лек Тун. Той носеше отрупан с бижута жакет в неприятно ярък жълт цвят.
— Чувал ли е някой от вас някаква информация, засягаща регентството? — попита с пискливия си глас мършавият крал на надраките. Очите на Дроста изглеждаха опулени, сякаш всеки момент щяха да изскочат от набразденото му с белези от шарка лице. Той непрекъснато се въртеше на всички страни.
— Бих казал, че кралица Порен ще ръководи младия крал — предположи Фулрах.
— Със сигурност няма да издигнат жена на този пост — заяви Дроста подигравателно. — Познавам алорните. Те гледат на жените като на по-низша част от човешката раса.
— Порен не е като другите жени — отбеляза кралят на Сендария. — Тя е необикновено надарена.
— Та как е възможно жена да защитава границите на такова голямо кралство като Драсния?
— Вашето схващане е погрешно, ваше величество — обърна се Кородулин към надрака с нетипична за него откровеност. — Останалите алорнски крале със сигурност ще я подкрепят. Особено Белгарион от Рива, който ще й предложи покровителството си. Струва ми се, че не съществува толкова глупав владетел, готов да се изправи срещу волята на Върховния повелител на Запада.
— Кралство Рива е доста далеч оттук — подметна Дроста и присви очи.
— Не е чак толкова далеч, Дроста — възрази Фулрах. — Белгарион има много дълги ръце.
— Какви са новините от юг, ваше величество? — попита Кородулин краля на надраките.
— Кал Закат се къпе в кръвта на мургите — каза отвратено Дроста. — Изтласкал е Ургит в Западните планини и съсича всеки мург, когото успее да залови. Продължавам да се надявам, че някой ще го прободе със стрела, но не разчитам, че мургите ще свършат нещо както трябва.
— Мислил ли си за съюз с крал Гетел? — попита Фулрах.
— С тулите ли? Сигурно се шегуваш, Фулрах. Не бих се обвързал с тулите дори ако това значи, че ще трябва да се изправя сам срещу малореанците. Гетел толкова се страхува от Закат, че се подмокря при споменаване на името му. След битката при Тул Марду Закат заяви на тулския ми братовчед, че следващия път, когато Гетел го огорчи, ще го разпъне на кръст. Ако Кал Закат реши да тръгне на север, Гетел вероятно ще се скрие под най-близката купчина тор.
— Чувал съм, че Закат не обича и вас кой знае колко — каза Кордулин.
Дроста се изсмя пискливо, но смехът му прозвуча някак истерично.
— Иска му се да ме опече на бавен огън — отговори той. — И вероятно да използва кожата ми, за да си направи обуща.
— Учудвам се как вие, ангараките, не се унищожихте взаимно преди време — усмихна се Фулрах.
— Торак заповяда да не го правим — сви рамене Дроста. — Нареди на своите гролими да изкормват всеки, който прояви неподчинение. Може би не винаги сме допадали на Торак, но винаги правехме каквото ни нареди. Само идиот можеше да върши противното — мъртъв идиот, обикновено.
На следващия ден пристигна вълшебникът Белгарат и крал Родар бе положен в гроба. По време на церемонията дребничката русокоса кралица Порен, облечена в черни одежди, стоеше до младия крал Кева. Принц Келдар стоеше точно зад краля и майка му и гледаше със странен, болезнен поглед. Когато Еранд го погледна, съвсем ясно видя, че дребният шпионин от години бе обичал кралицата, но Порен, макар и да го харесваше, не отвръщаше на любовта му.
Тържественото кралско погребение, както всички тържествени процедури, бе дълго. Кралица Порен и малкият й син бяха доста бледи по време на безконечните церемонии, но през цялото време никой от тях не показа външни признаци на скръб.
Незабавно след погребението последва коронацията на Кева. Току-що получилият короната крал на Драсния оповести с писклив, ала уверен глас, че през предстоящите трудни години неговата майка ще го направлява.