— Пътищата на УЛ са неведоми. Те се различават от тези на хората.
— Колко истина има в думите ти.
— И щастлив ли си?
— Животът ми изглежда пълен — отвърна просто Релг. — Но сега ми предстои да изпълня друга задача. Нашият стар горим ме изпрати да намеря Белгарат. Вълшебникът незабавно трябва да дойде с мен в Пролгу.
— Белгарат не е много далеч оттук — каза Еранд, но погледна Релг и видя, че дори в тази сумрачна пещера фанатикът е замижал, за да защити очите си от светлината.
— Имам кон — каза момчето. — Мога да доведа вълшебника тук за няколко часа, ако искаш. Така няма да излизаш на слънчевата светлина.
Релг отправи към него бърз, изпълнен с благодарност поглед, и кимна.
— Кажи му, че непременно трябва да дойде. Горимът трябва да разговаря с него.
— Ще му кажа — обеща Еранд. След това се обърна и излезе от пещерата.
— Какво иска? — попита раздразнено Белгарат, когато Еранд му съобщи, че Релг иска да го види.
— Настоява да отидеш с него в Пролгу — отвърна Еранд. — Горимът иска да те види — старият горим.
— Старият ли? Че има ли и нов?
— Синът на Релг — отвърна Еранд.
За миг Белгарат се вгледа в Еранд и след това изведнъж започна да се смее.
— Какво е толкова смешно?
— Излиза, че УЛ има чувство за хумор — заля се от смях старецът. — Не съм очаквал такова нещо от него.
— Не те разбирам.
— Това е дълга история — подхвана Белгарат, като все още се смееше. — Но щом горимът иска да ме види, най-добре ще е да тръгваме.
— Искаш да дойда и аз ли?
— Поулгара ще ме одере жив, ако те оставя тук сам. Да тръгваме.
Когато стигнаха пещерата, където чакаше Релг, Еранд трябваше да обясни на младия кон, че трябва да се върне сам в кулата на Белгарат. Разговаря с животното дълго и накрая излезе, че то е схванало поне най-важното.
Пътуването през тъмните галерии до Пролгу им отне няколко дни. През по-голямата част от пътешествието Еранд си мислеше, че си проправят път слепешком, но за Релг, чиито очи бяха практически безполезни на нормална дневна светлина, тези мрачни коридори бяха като роден дом. Чувството му за ориентация наистина бе безпогрешно. Най-накрая стигнаха до слабо осветена пещера, в която имаше плитко, прозрачно като кристал езеро. В центъра му се издигаше островът, където ги чакаше старият горим.
— Яд хо, Белгарат! — извика светият старец, облечен в бяла роба, когато стигнаха брега на подземното езеро. — Гроя УЛ.
Белгарат отвърна:
— Яд хо. Гроя УЛ.
След това преминаха по мраморното мостче и отидоха при горима. Белгарат и стареца си стиснаха топло ръце.
— Доста години изминаха, откакто не сме се срещали — рече вълшебникът. — Как я караш? Справяш ли се със задълженията си?
— Чувствам се почти като младеж — усмихна се горимът. — Релг е открил моя наследник. Най-после виждам края на своята мисия.
— Наистина ли го е открил? — попита с насмешка Белгарат.
— Точно така. — Горимът погледна с обич Релг. — Помежду ни е имало и недоразумения, нали, сине? — изрече той. — Но в крайна сметка излиза, че двамата сме се стремели към една и съща цел.
— Беше ми необходимо малко повече време, за да осъзная това, свети гориме — отвърна Релг с горчивина. — Аз съм малко по-твърдоглав от останалите. Понякога се чудя как УЛ не губи търпение с такива като мен. Моля да ме извините, но трябва да отида при жена си и сина си. Много дни бях далеч от тях. — Той се обърна и с бързи крачки пое обратно по мостчето.
Белгарат се засмя.
— У този човек са настъпили забележителни промени.
— Съпругата му е чудесна жена — съгласи се горимът.
— Сигурен ли си, че тъкмо тяхното дете е истинският избраник?
Горимът кимна.
— Самият УЛ потвърди това. Мнозина се противопоставиха на този избор, тъй като Тайба не е дъщеря на Улголандия, но гласът на УЛ ги накара да замлъкнат.
— Сигурен съм, че е станало така. Забелязал съм, че гласът на УЛ е много убедителен. Искал си да ме видиш?
Лицето на горима стана сериозно и той посочи къщата си, която имаше форма на пирамида.
— Да влезем. Трябва да обсъдим един въпрос, който не търпи отлагане.
Еранд последва двамата мъже, които влязоха в къщата. Стаята бе слабо осветена от блещукащо кристално кълбо, окачено на верига, висяща от тавана. Имаше маса и няколко ниски каменни пейки. Всички седнаха около масата и старият горим погледна тържествено Белгарат.