— Ние не сме като хората, които живеят на повърхността на земята под пряката светлина на слънцето, приятелю — каза той. — Те долавят звуците на вятъра в клоните на дърветата, бълбукането на потоците, песните на птиците, изпълващи въздуха. Тук, в нашите пещери, ние чуваме единствено стоновете на самата земя.
Белгарат кимна.
— Земята и скалите говорят на народа на Улголандия по особен начин — продължи горимът. — До нас могат да достигнат звуци от противоположната половина на света. Такъв шум вече тътне в скалите от няколко години и става все по-силен и отчетлив.
— Може бе в земните недра има някакъв разлом — предположи Белгарат. — Място, в което се измества каменното легло на голям континент?
— Не вярвам, че е така, приятелю — не прие становището му горимът. — Звукът, който чуваме, не е породен от движенията на неспокойните земни пластове. Той е причинен от събуждането на един-единствен камък.
— Не съм съвсем сигурен, че разбирам какво искаш да кажеш — рече Белгарат и се навъси.
— Камъкът, който чуваме, е жив, Белгарат.
Старият вълшебник впери поглед в своя приятел.
— На света има само един жив камък, гориме.
— Самият аз винаги съм вярвал в това. Чувал съм звука от Кълбото на Алдур, докато то се движи около света. Този нов звук е породен също от жив камък. Той се пробужда, Белгарат, и чувства мощта си. Той е зъл, приятелю. Толкова зъл, че самата земя стене под тежестта му.
— И откога достига до вас този звук?
— Започна скоро след смъртта на прокълнатия Торак.
Белгарат сви устни.
— Знаехме, че нещо се раздвижва из цялата територия на Малореа — отбеляза той. — Ала нямахме представа, че проблемът е толкова сериозен. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за този камък?
— Зная единствено името му — отвърна горимът. — Чуваме, че го произнасят шепнешком в пещерите, галериите и пукнатините на земните недра. Нарича се „Сардиус“.
Белгарат рязко вдигна глава.
— Ктраг Сардиус? Сардион?
— Чувал ли си за него?
— Белдин се натъкнал на това име в Малореа. То било свързано с нещо, наречено Зандрамас.
Горимът се задъха и лицето му придоби мъртвешки блед цвят.
— Белгарат! — възкликна той със задавен глас.
— Какво има?
— Това е най-страшното проклятие в нашия език.
Белгарат го погледна втренчено.
— Смятах, че зная повечето думи в езика ви. Как така никога не съм чувал тази?
— Никой не би я произнесъл пред теб.
— Никога не съм предполагал, че улгите въобще имат някакви думи, за да прокълнат някого. Какво е най-общото значение на „Зандрамас“?
— Това означава „объркване“, „хаос“, „пълно отрицание на света“. Ужасна дума.
Белгарат се намръщи.
— Но защо улгоско проклятие се появява в Даршива и се използва като име на някого или на някакъв предмет? И каква е връзката му със „Сардион“?
— Може би двете думи означават едно и също.
— Не бях помислил за това — призна Белгарат. — Но е възможно. Смисълът им изглежда подобен.
Поулгара бе възпитала Еранд много грижливо. Момчето знаеше, че не бива да се намесва, когато говорят по-възрастни. Ала онова, които искаше да каже, изглеждаше изключително важно и Еранд изведнъж почувства, че трябва да наруши правилото.
— Двете думи не означават едно и също нещо — намеси се момчето.
Белгарат го измери с особен поглед.
— Сардионът е камък, нали?
— Да — отвърна горимът.
— Зандрамас не е камък. Той е човек.
— Откъде знаеш това, момчето ми?
— Срещали сме се — отговори тихо Еранд. — Не точно лице в лице, а как да кажа… — беше му трудно да обясни. — Той приличаше на сянка. Ала човекът, който хвърляше сянката, се намираше някъде на друго място.
— Проекция — обясни Белгарат на горима. — Сравнително прост номер, гролимите много го обичат. — Вълшебникът се обърна към момчето. — Тази сянка каза ли ти нещо?
Еранд кимна.
— Каза, че ще ме убие.
Белгарат рязко пое дъх и попита:
— А ти каза ли това на Поулгара?
— Не. Трябваше ли?
— Не си ли помисли, че подобно нещо е твърде важно?
— Помислих, че е просто заплаха, целяща да ме накара да изпитам страх.
— Ти уплаши ли се?
— Да се уплаша ли? Не.
— Да не би да си се преситил, Еранд? — попита Белгарат. — Да не би разни хора всеки ден да заплашват да те убият и вече да си се отегчил от това?
— Не. Това се случи един-единствен път. Той беше само сянка, а една сянка не може да те нарани, нали?
— Да си се натъквал на още от тези сенки?
— Само Кайрадис.
— А кой е Кайрадис?
— Коя. Тя е жена. Не съм сигурен каква е. Говори също както рицаря Мандорален — използва старинни думи. Освен това носи превръзка пред очите си.