Като пример за това може да послужи ситуацията, възникнала в Арендия през лятото, когато Гарион навърши двадесет и три години. Изминалите месеци бяха сравнително добри. Недоразумението, помрачило отношенията му със Се’Недра, бе останало в миналото. Гарион и неговата малка съпруга с труден характер живееха заедно по начин, който най-точно би могъл да се нарече „семейно щастие“. Присъствието на император Кал Закат от Малореа на континента бе причина за големи тревоги, ала походът на войските му бе спрял в планините на западен Ктхол Мургос. Изгледите бяха, че кървавият владетел ще се придвижва напред трудно и мудно и ще му трябват цели десетилетия да стигне границите на западните кралства. Генерал Варана, херцогът на Анадил, действащ като регент от името на болния Ран Боруни XXIII, бе потушил с твърда ръка изстъпленията на големите родове от Толнедра и бе прекратил непристойното им боричкане за имперския трон. Изобщо Гарион очакваше времена на мир и спокойствие до онзи топъл ден през ранното лято, когато пристигна писмо от краля на Арендия Кородулин.
Гарион и Се’Недра прекарваха тихия следобед заедно в уютните кралски покои. Приказваха си за дребни, маловажни неща, защото по-скоро желаеха да се наслаждават на компанията си, отколкото изпитваха действителна загриженост за въпросите, които обсъждаха. Гарион се излежаваше в голямо кресло от синьо кадифе до прозореца, а Се’Недра седеше пред огледало с позлатена рамка и решеше с четка дългата си бакъреночервеникава коса. Гарион много харесваше косата на Се’Недра. Цветът й бе възбуждащ, ароматът — прекрасен, а една палава къдрица сякаш нарочно падаше по особено привлекателен начин върху гладката й бяла шия. Когато слугата донесе писмото от краля на Арендия, поставено изискано върху сребърен поднос, Гарион със съжаление отмести очи от прекрасната си съпруга, разчупи пищния восъчен печат и разгъна дебелия пергамент.
— От кого е, Гарион? — попита Се’Недра, без да изважда четката от косата си, вперила поглед към отражението си в огледалото с някакво замечтано удовлетворение.
— От Кородулин — отговори той и започна да чете.
„До Негово величество крал Белгарион от Рива, Върховен владетел на Запада, с дружески поздрав“ — започваше писмото. „Искрено се надяваме, че думите, които ви изпращаме, ще ви заварят теб и твоята кралица в добро здраве и с бодър дух. Ще ми се да можех надълго и нашироко да опиша уважението и обичта, които моята кралица и аз изпитваме към теб и Нейно величество, ала тук в Арендия възникна криза. Тъй като пряката причина за появяването й са действията на неколцина твои приятели, реших да потърся помощта ти, за да се справя с нея.
За наша голяма печал, скъпият ни приятел баронът на Воу Ебор накрая почина от тежките рани, които получи на бойното поле при Тул Марду. Тази пролет смъртта му ни наскърби повече, отколкото могат да изразят думите. Той беше добър и верен рицар. Баронът и баронеса Нерина нямаха деца, затова негов наследник е далечен племенник, сър Ембриг. Той е твърде безразсъден. Страхувам се, че повече го интересуват титлата и земите на неговото наследство. Въобще не го трогва фактът, че ще се натрапи на нещастната баронеса. По най-недостоен начин, срамен за човек с благороден произход, той замина направо във Воу Ебор, за да влезе във владение на именията си. Доведе със себе си мнозина познати нему рицари, стари другари по чаша. Когато пристигнали във Воу Ебор, сър Ембриг и дружината му се отдали на непристоен гуляй и когато всички били мъртвопияни, един от тези грубияни изразил възхищението си към наскоро овдовялата Нерина. Сър Ембриг не се замислил нито миг, нито обърнал внимание на тежката загуба, преживяна от дамата, а незабавно обещал ръката й на пияния си другар. Според действащите в Арендия закони сър Ембриг наистина има такова право, въпреки че никой истински рицар не би наложил насилствено волята си върху родственица, потънала в мъчителна скръб.
Новината за това безчинство веднага била занесена на сър Мандорален, могъщия барон на Воу Мандор, и великият рицар незабавно събрал войска. Какво се е случило при пристигането му във Воу Ебор можеш добре да си представиш. Ти познаваш добре храбростта на сър Мандорален и ти е известно колко е дълбока почитта му към баронеса Нерина. Сър Ембриг и неговите хора лекомислено се опитали да застанат на пътя му. Накрая, както разбрах, няколко души намерили смъртта си, мнозина други имали тежки наранявания. Твоят приятел взел баронесата под своя закрила и я завел във Воу Мандор, където се грижи за безопасността й. Сър Ембриг, който за жалост по всяка вероятност ще се възстанови от раните си, обяви война между Ебор и Мандор и събра различни благородници. Други се събират под знамето на сър Мандорален. Югозападна Арендия е изправена пред прага на всеобща война. Даже ме осведомиха, че Лелдорин от Уилдантор, много безразсъден младеж, е събрал войска от астуриански стрелци и в момента напредва на юг, за да помогне на стария си другар по оръжие. Така стоят нещата при мен. Знай, че не желая кралската корона на Арендия да се нагърби с този въпрос; ако се наложи да взема решение, ще бъда заставен от нашите закони да се произнеса в полза на сър Ембриг.