Отправям молба към теб, крал Белгарион, да дойдеш в Арендия. Моля те, използвай своето влияние върху бившите си сподвижници и скъпи приятели, накарай ги да се върнат от ръба на пропастта, пред която са се изправили. Боя се, че единствено твоята намеса може да предотврати надвисналото бедствие.
С надежда, и израз на искрено приятелство, Кородулин.“
Гарион гледаше безпомощно писмото.
— Защо тъкмо аз? — рече той, без дори да помисли.
— Какво ти пише, скъпи? — попита Се’Недра, остави четката и взе гребен от слонова кост.
— Казва, че… — Гарион спря. — Мандорален и Лелдорин… Ето, виж. — Гарион й подаде писмото. — Прочети го. — След това закрачи нервно, стиснал юмруци, и замърмори ядосано.
Се’Недра прочете писмото и изумено възкликна:
— Ужасно!
— Бих казал, че тази дума твърде добре обобщава всичко.
Гарион изруга на глас.
— Гарион, моля те, без ругатни. Приказваш като някой пират. Какво ще предприемеш сега?
— Нямам ни най-малка представа.
— Е, все ще ти се наложи да направиш нещо.
— Защо аз? — избухна той. — Защо винаги прехвърлят тези неща на мен?
— Защото знаят, че ще се погрижиш за тези малки проблеми по-добре от всеки друг.
— Благодаря — сухо каза той.
— Бъди мил — рече му тя. След това сви замислено устни, и плесна бузата си с гребена от слонова кост. — Ще имаш нужда от короната си, разбира се. Според мен синият жакет, украсен със сребро, ще бъде подходящ за случая.
— За какво говориш?
— Ще се наложи да заминеш за Арендия, за да се справиш с този проблем. Мисля, че трябва да изглеждаш възможно най-добре. Арендите ценят много външния вид на владетеля. Защо не провериш с кой кораб ще пътуваш? Ще ти опаковам някои неща. — Тя погледна през прозореца към златистата светлина на следобедното слънце. — Мислиш ли, че ще ти е топло, ако си вземеш хермелиновата наметка?
— Няма да взема хермелиновата наметка, Се’Недра. Ще бъда с доспехи и меч.
— О, не пресилвай нещата чак толкова, Гарион. Просто трябва да отидеш там и да им кажеш да спрат.
— Може би, но първо трябва да привлека вниманието им. Става дума за Мандорален и Лелдорин. Няма да имам пред себе си благоразумни хора, спомни си.
Кралицата сбърчи чело.
— Това е вярно — призна тя. Но след това му се усмихна окуражително. — Сигурна съм, че въпреки всичко ще се справиш. Имам пълно доверие в теб.
— И ти си като останалите — измърмори мрачно той.
— Но ти можеш, Гарион. Всички го знаят.
— Трябва да говоря с Бранд — каза все така мрачно Гарион. — Трябва да се свършат много неща, а това пътуване ще отнеме няколко седмици.
— Аз ще се погрижа за всичко, скъпи — увери го малката кралица, протегна ръка и го потупа по бузата. — А сега тръгвай. Мога да ръководя много добре делата тук, докато те няма.
Той я погледна и сърцето му се сви.
Когато в една облачна утрин Гарион пристигна във Воу Мандор, положението се бе влошило още повече. Войниците на сър Ембриг бяха излезли на полето. Лагерът им се намираше на около три левги от замъка на Мандорален, а Мандоралин и Лелдорин бяха извели войските си от града, за да ги пресрещнат. Гарион с грохот се приближи към портите на здравата крепост на своя приятел. Беше възседнал боен кон, взет на заем от един гостолюбив барон, при когото бе отседнал след пристигането си в Арендия. Владетелят на Рива носеше стоманена ризница и доспехи, подарък от крал Кородулин. Грамадният меч на Желязната хватка стърчеше над гърба му. Вратите се отвориха широко и Гарион влезе във вътрешния двор, свлече се тромаво от седлото и пожела незабавно да го заведат при баронеса Нерина.