Намери я застанала натъжена на бойниците, пребледняла, облечена цялата в черно. Тя търсеше в облачното небе на изток издайническите стълбчета дим, които щяха да оповестят началото на битката.
— Всичко е заради мен, крал Белгарион — прошепна с болезнен глас тя. — Причинявам междуособици, раздор и болка от деня, в който се омъжих за моя скъп покоен барон.
— Не бива да вините себе си — отвърна й Гарион. — Мандорален може да си навлече неприятности и без чужда помощ. Кога тръгнаха той и Лелдорин?
— Вчера следобед — отговори тя. — Струва ми се, че битката скоро ще започне. — След това погледна печално плочите, с които бе постлан вътрешният двор, и въздъхна.
— В такъв случай по-добре да тръгвам веднага. Може би ако стигна там преди да започнат боя, ще успея да предотвратя кръвопролитието.
— Хрумна ми прекрасна идея, ваше величество — заяви тя и върху бледото й лице се изписа малко тъжна усмивка. — Мога да направя задачата ви много по-лесна.
— Дано наистина да е така — откликна кралят на Рива. — Като гледам какво е положението, стигам до заключението, че ми предстои много тежка сутрин.
— В такъв случай побързайте към бойното поле, ваше величество. Безжалостната война кръжи над главите на скъпите ни приятели. Съобщете им, че личността, причинила предстоящата битка, е напуснала този тъжен свят.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Много е просто, ваше величество. Тъй като аз съм причината за войната, аз трябва да сложа край на това противоборство.
Гарион я погледна, изпълнен с подозрение.
— За какво говорите, Нерина? Как предлагате да вразумим тези идиоти?
Усмивката, озарила лицето й, стана още по-тъжна.
— Трябва да се хвърля от тези високи бойници, милорд. Така ще потъна заедно със съпруга си в тишината на гроба и ще сложа край на това страшно кръвопролитие още преди да е започнало. Отивайте бързо, милорд, слезте в двора и яхнете коня. Аз ще се озова долу по другия, по-кратък и щастлив път. Ще ви очаквам мъртва на грубата настилка. След това ще можете да отнесете новината за моята смърт на бойното поле. И щом умра… човешка кръв няма да се пролива заради мен. — Тя се хвана с една ръка за грапавия каменен парапет.
— О, спрете! — възкликна Гарион с отвращение. — Махнете се оттам.
— О не, ваше величество — заяви решително Нерина. — Това е най-доброто решение. С един удар ще предотвратя предстоящата битка и ще се освободя от този мъчителен живот.
— Нерина — изрече категорично Гарион. — Няма да ви позволя да скочите. Това е моята дума.
— Но вие със сигурност не бихте проявили грубостта да ме хванете с ръце, за да ми попречите — изрече сподавено тя.
— Няма да се наложи — отвърна кралят. Погледна бледото й, объркано лице и осъзна, че Нерина няма ни най малка представа за какво й приказва. — Като се замисля, в края на краищата това може би не е чак толкова лоша идея. За пътуването до двора долу ще ви бъде необходим около ден и половина. Така ще имате време за размисъл, докато пътешествате, освен това вероятно няма да сторите нещо необмислено през целия път.
Очите й изведнъж се разшириха.
— Няма да използвате магия, за да осуетите прекрасния ми план! — прошепна тя задъхано.
— Опитайте и ще видите.
Нерина го погледна безпомощно и очите й се наляха със сълзи.
— Тази ваша проява е срам за всеки рицар, милорд.
— Отгледан съм във ферма в Сендария, милейди — напомни й кралят на Рива. — Не съм се възползвал от предимствата на аристократическото възпитание и тези пропуски в живота ми проличават от време на време. Сигурен съм, че ще ми простите, задето не ви позволих да се самоубиете. Сега ви моля за извинение. Трябва да спра това безумие. — Той тръгна към стълбището, дрънчейки с доспехите си.
— О! — добави Гарион, поглеждайки я през рамо. — И да не ви хрумне да скочите, щом обърна гръб. Имам дълги ръце, Нерина, много дълги ръце.
Тя се взря в него и потрепера.
— Така е по-добре — рече Гарион и заслиза по стълбите.
Слугите в замъка на Мандорален зърнаха мрачното лице на Гарион и благоразумно изчезнаха от пътя му. Той с усилие скочи върху седлото на дорестия кон, с който бе пристигнал, и се огледа.
— Донесете ми копие — нареди Върховният владетел на Запада.
Гарион знаеше, че ще му се наложи да привлече вниманието на враждуващите армии, а арендите имаха лошата слава на хора, които не забелязват нищо наоколо, щом им предстои битка. Трябваше да ги стресне с нещо. Докато яздеше с шум и грохот през зелените арендски поля покрай спретнати села и къщи със сламени покриви, край букови и кленов и горички, Върховният владетел на Запада измери с преценяващ поглед сивите облаци, които се носеха плавно над главата му. Полека в съзнанието на краля се появиха смътните очертания на бъдещия план за действие.