Гарион пристигна на бойното поле и завари двете армии изтеглени в противоположните краища на широка равнина. По вековен арендски обичай между враждуващите сили вече бяха разменени лични предизвикателства. В резултат на това вече се водеха схватки, които представляваха прелюдия към предстоящото голямо сражение. Няколко рицари от двете страни се бяха подредили един срещу друг между двете армии, а войниците ги наблюдаваха одобрително. Обзети от неудържима енергия, безразсъдните, облечени в стомана млади благородници се втурваха един срещу друг и покриваха тревата с парчета от строшените си копия.
Гарион прецени ситуацията с един-единствен поглед, спря за миг и след това се вряза мощно в разгара на схватката. Трябва да признаем, че той се възползва от измама, изправяйки се лице срещу лице срещу враждуващите воини. Неговото копие изглеждаше същото като тези, с които мимбратските рицари опитваха да унищожат противниците си или поне да ги осакатят, но имаше една малка разлика — копието на краля, за разлика от техните, не можеше да се счупи. Нещо повече, то бе обвито в ореол от могъща сила. В действителност Гарион не желаеше да прободе никого с острия стоманен връх на оръжието си, просто искаше да смъкне враждуващите рицари от конете им. Владетелят на Запада премина сред стреснатите, тъпчещи в кръг воини, и бързо свали трима от седлата. След това обърна коня си и повали още двама за толкова кратко време, че силното дрънчене на търкалящите се по земята доспехи се сля в един звук. Ала му бе необходимо още нещо, и то достатъчно зрелищно, за да наложи волята си и да я втълпи в дебелите глави на арендците. Без да се замисля нито за миг, Гарион захвърли непобедимото копие и извади могъщия меч на риванските крале. Кълбото на Алдур засия с ослепителна синя светлина, а самият меч незабавно лумна в пламъци. Както винаги, въпреки големината си, мечът сякаш въобще не тежеше в ръцете му. Върховният владетел на Запада го въртеше с шеметна скорост. Той връхлетя срещу един уплашен рицар и разцепи копието на слисания благородник по цялата му дължина. Когото в ръцете на рицаря остана само дръжката на оръжието, Гарион събори противника си от седлото, удряйки го с плоската страна на пламтящия меч. След това се обърна, разсече на две вдигнат във въздуха боздуган и прегази първо собственика, а след това и коня му.
Стреснати от яростта на това нападение, мимбратските рицари отстъпиха с широко отворени очи. Ала не само поразителната храброст на Гарион ги бе накарала да се оттеглят. Иззад стиснатите си зъби кралят на Рива сипеше свирепи ругатни и подбираше думите си така, че дори силните мъже насреща му пребледняваха. Той се огледа с искрящи очи, съсредоточи цялата си воля и вдигна пламтящия меч към мътното небе.
— Сега! — изрева кралят. Гласът му изплющя като страшен удар с камшик.
Облаците потрепераха и побягнаха уплашени, сякаш огромната сила на волята на Гарион ги беше поразила. Огромна светкавица, плътна като ствол на вековно дърво, удари земята с оглушителен гръм и я разтърси на десетки мили разстояние. Сред тревата, на мястото, където бе ударила гръмотевицата, се появи голяма димяща яма. Гарион призоваваше нови и нови светкавици. Гръмотевици раздираха въздуха и грохотът им тътнеше из цялата равнина. Острата миризма на обгоряла трева и опърлена пръст надвисна като облак над скованите от страх армии.
След това се изви страшна вихрушка. В същото време облаците отвориха влажната си паст и удавиха враждуващите армии в ужасяващ порой. Мнозина бяха буквално изхвърлени от седлата, пометени от удара. Докато вятърът фучеше и ураганният дъжд шибаше лицата на хората, ослепителните светкавици продължаваха да удрят полето между двете армии. Мълниите трещяха ужасяващо и изпълваха въздуха с искри и пушек. Бе немислимо човек да прекоси това страшно пространство.
Навъсен мрачно, Гарион спря подплашения си кон в разгара на тази ужасна картина, обкръжен от дивия танц на светкавиците, и остави дъжда да вали още няколко минути върху враждуващите сили. Най-сетне, като се убеди, че е привлякъл вниманието им изцяло, вдигна с небрежно движение огнения меч и прекрати пороя.
— Дойде ми до гуша от тази глупост! — заяви той с глас, могъщ като тътен на гръмотевица. — Веднага сложете оръжието на земята.
Те се взряха в него, а след това недоверчиво се заспоглеждаха.
— Веднага! — изръмжа Гарион и подчерта заповедта си със страшна светкавица, съпроводена от оглушителен гръм.