— О, бедничкият — измърмори Поул с престорено съчувствие. — Искаш ли да ти забъркам някаква отвара, за да се почувстваш по-добре?
— Благодаря, но отговорът ми е не — отвърна той. — Неприятният вкус на твоите билки се задържа в устата на човек с дни. Предпочитам да ме боли глава.
— Щом лекарството няма отвратителен вкус, то не действа — рече тя и свали качулката на пелерината си. Косата беше дълга, много тъмна, с един-единствен снежнобял кичур. — Аз те предупредих, татко — добави тя непреклонно.
— Поулгара — каза възрастният мъж и потрепери, — мислиш ли, че можем да пропуснем частта от нашия разговор, която започва с думите: „Казах ти, че ще стане така“?
— Ти нали чу, че го предупредих, Дурник? — обърна се Поулгара към съпруга си.
Дурник полагаше очевидни усилия да не избухне в смях. Възрастният мъж въздъхна, после бръкна под туниката си и измъкна малка плоска бутилка. Отвори я със зъби и отпи.
— О, татко — измърмори възмутено Поулгара. — Нима снощи ти беше малко?
— Не и ако разговорът ни продължи тъкмо по тази тема. — Той протегна шишето към зет си. — Дурник?
— Благодаря, Белгарат — отвърна Дурник, — но за мен е все още малко рано.
— Поул? — Белгарат предложи питието на дъщеря си.
— Не ставай смешен.
— Както искаш. — Белгарат сви рамене, запуши бутилката и я пъхна под туниката си. — Ще продължим ли? — предложи той. — До Долината на Алдур е много далеч. — След това бавно пое напред.
Тъкмо преди каруцата да тръгне, Еранд погледна към Камаар и забеляза от портата да излизат конници. Проблясъците от отразената светлина съвсем недвусмислено подсказваха, че поне някои са облечени в излъскана стомана. Еранд обмисли дали да спомене това пред другите, но реши да не го прави. Отново се отпусна на мястото си и се вгледа в дълбокото синьо небе, осеяно с пухкави бели облаци. Еранд обичаше утрините. Призори денят винаги изглеждаше изпълнен с обещания. Разочарованието обикновено идваше по-късно.
Войниците, излезли от Камаар, ги настигнаха след около една миля. Командирът на отряда беше еднорък сендарски офицер с умно лице. Неговите конници останаха след каруцата, а той излезе напред.
— Ваша светлост — поздрави той Поулгара с официален тон, като направи скован поклон от седлото.
— Генерал Брендиг — отвърна тя и кимна леко в знак на уважение. — Тази сутрин сте станали рано.
— Войниците винаги стават рано, ваша светлост.
— Брендиг — прекъсна го Белгарат малко раздразнено. — Дали фактът, че се срещаме, е чиста случайност, или ни преследвате с някаква цел?
— Сендария е много подредено кралство, древни — отвърна любезно Брендиг. — Опитваме се да устроим нещата така, че да изключим всякакви съвпадения.
— Така си и мислех — отбеляза кисело Белгарат. — И какво е намислил сега Фулрах?
— Негово величество реши, че имате нужда от подходящ ескорт.
— Зная пътя, Брендиг. Правил съм това пътешествие доста пъти.
— Убеден съм, че е така, древни Белгарат — учтиво се съгласи Брендиг. — Ескортът просто е израз на приятелство и уважение.
— Да приема ли тогава, че ще проявиш настоятелност?
— Заповедта си е заповед, древни.
— Може ли да пропуснем това обръщение? — помоли Белгарат жално.
— Тази сутрин баща ми усеща тежестта на годините, генерале — усмихна се Поулгара. — Всяка една от седемте хиляди.
Брендиг почти се усмихна.
— Разбирам, ваша светлост.
— Защо тази сутрин се държите толкова официално, милорд Брендиг? — попита тя. — Сигурна съм, че се познаваме достатъчно добре, за да се откажем от тези глупости.
Брендиг я погледна въпросително.
— Спомняте ли си, когато се срещнахме за пръв път? — попита той.
— Доколкото си спомням, това се случи, докато ни арестувахте нали? — отбеляза усмихнат Дурник.
— Ами… — Брендиг се изкашля от неудобство. — Не беше точно така, друже Дурник. Всъщност аз просто предадох поканата на негово величество да го посетите в двореца. Във всеки случай лейди Поулгара, вашата високоуважаема съпруга, се представяше като херцогинята на Ерат, ако си спомняте.
Дурник кимна.
— Да, май беше точно така.
— Напоследък имах възможност да проуча някои стари хералдически книги и открих нещо наистина забележително. Знаете ли, друже Дурник, че съпругата ви наистина е херцогиня на Ерат?
Дурник примигна и невярващо попита:
— Поул?
Поулгара вдигна рамене и отвърна:
— Почти бях забравила. Това беше толкова отдавна…
— Въпреки това титлата ви е все още валидна, ваша светлост — увери я Брендиг. — Всеки земевладелец в областта Ерат плаща ежегоден малък данък по сметка на ваше име в Сендар.