Дрънченето на хиляди оръжия, захвърлени едновременно на бойното поле, бе невъобразимо.
— Сър Ембриг и сър Мандорален пред мен — изрече повелително Гарион и посочи с меча си мястото пред своя кон. — Незабавно!
Бавно, неохотно като ученици, двамата облечени в стомана рицари излязоха от редиците на армиите си и застанаха пред него.
— Какви са тия глупости? И двамата питам — сурово каза Гарион.
— Моята чест ми наложи да го сторя, ваше величество — заяви сър Ембриг с несигурен глас. Той беше набит мъж с червендалесто лице, около четиридесетгодишен. По носа му бяха избили червеникави вени като у човек, който прекалява с пиенето. — Сър Мандорален отвлече моята сродница.
— Загрижеността ти към дамата се изразява единствено в това, че демонстрираш властта си над нея — отвърна Мандорален разгорещено. — Ти заграби нейните земи и цялото й имущество, погази по най-груб начин чувствата й.
— Добре — прекъсна ги Гарион. — Достатъчно. Личната ви свада изправи половин Арендия пред прага на ожесточена война. Това ли искахте? Нима наистина сте две глупави деца, решили да унищожат своята родина само за да постигнат своето?
— Но… — опита се да възрази Мандорален.
— Никакво „но“! — прекъсна го Гарион, след това почна надълго и нашироко да обяснява какво точно е мнението му за тях. Гласът на краля бе изпълнен с презрение, а думите, които използваше, бяха толкова поразително богати и точни, че двамата рицари пребледняха. Изведнъж Гарион забеляза, че Лелдорин се приближава към тях, за да ги чуе.
— А ти! — Кралят насочи вниманието си към младия астурианец. — Какво правиш тъкмо ти в Мимбре?
— Аз ли? Ами… Мандорален е мой приятел, Гарион.
— Той ли те помоли за помощ?
— Ами…
— Не мисля, че го е сторил. Просто си тръгнал на своя глава.
След това включи в коментарите си и Лелдорин, като жестикулираше, стиснал пламтящия меч в дясната си ръка. Тримата наблюдаваха оръжието с широко отворени, изпълнени с безпокойство очи — бляскавото острие свистеше на сантиметри от лицата им.
— Значи така — рече Гарион, след като успокои страстите. — Ето какво ще направим. — Той погледна войнствено сър Ембриг. — Искаш ли да се сражаваш с мен?
Сър Ембриг пребледня като платно, очите му почти изхвръкнаха от орбитите.
— Аз ли, ваше величество? — задъха се той. — Смятате, че ще изляза на двубой срещу Богоубиеца? — Сър Ембриг се разтрепера неудържимо.
— Не мисля, че ще се осмелиш — изсумтя Гарион. — Затова незабавно ще прехвърлиш на мен всичките си права над баронеса Нерина.
— С най-голямо удоволствие, ваше величество — веднага се съгласи Ембриг.
— Мандорален — обърна се Гарион към рицаря. — Ти искаш ли да се сражаваш с мен?
— Ти си мой приятел, Гарион — възмути се Мандорален. — По скоро бих умрял, отколкото да вдигна ръка срещу теб.
— Добре. В такъв случай аз ще поема всички териториални претенции, които предявява баронесата. И това ще стане незабавно! Неин защитник сега съм аз.
— Съгласен съм — отвърна сериозно Мандорален.
— Сър Ембриг — продължи Гарион. — Дарявам ти цялото херцогство Воу Ебор заедно със земите, които по закон се полагат на Нерина. Приемаш ли ги?
— Да, ваше величество.
— Сър Мандорален, предлагам ти ръката на подопечната ми Нерина от Воу Ебор. Приемаш ли я?
— На драго сърце, милорд — отвърна Мандорален със задавен глас. В очите му напираха сълзи.
— Чудесно! — изрече възхитено Лелдорин.
— Мълчи, Лелдорин — прекъсна го Гарион. — В такъв случай това е всичко, господа. Войната между вас приключи. Разпуснете армиите си и наредете на воините да се завърнат по домовете си. И ако свадата ви се разгори отново, отново ще се върна тук. Следващия път обаче ще бъда много ядосан. Разбрахме ли се?
Те кимнаха безмълвно.
Така приключи войната.
Ала баронеса Нерина упорито се възпротиви, когато разбра за решението на Гарион.
— Нима аз съм обикновено крепостно момиче, за да ме подарявате на всеки мъж, който ме поиска, милорд? — възкликна разгорещено тя.
— Оспорвате властта ми като ваш опекун, така ли? — запита я направо Гарион.
— Не, милорд. Сър Ембриг даде съгласието си и сега опекун сте вие. Трябва да направя онова, което ми наредите.
— Обичате ли Мандорален?
Тя хвърли бърз поглед към великия рицар и се изчерви.
— Отговорете ми!
— Да, милорд — призна тихо баронесата.
— Какво има тогава? Обичате го от години, но когато ви заповядвам да се омъжите за него, вие се противите. Защо?
— Милорд — изрече непоколебимо Нерина. — Има определени правила, които трябва да се спазват на всяка цена. Недопустимо е да се постъпва по толкова груб начин с една дама. — С тези думи баронесата им обърна гръб и гневно напусна стаята.