Мандорален изстена, после от гърдите му се изтръгна ридание.
— Какво пък има сега? — попита Гарион.
— Страхувам се, че Нерина и аз никога няма да се оженим — съкрушено промълви Мандорален.
— Глупости. Лелдорин, ти разбираш ли за какво става дума?
Лелдорин се намръщи.
— Мисля, че да, Гарион. Необходимо е да се проведат цял куп доста деликатни преговори, да се спазят хиляди формалности, които ти прескачаш — въпросът за зестрата, официалното писмено съгласие на опекуна — това си ти, разбира се. А може би най важното условие е следното — трябва да има официално предложение за женитба, изречено пред свидетели.
— И тя отказва заради такива формалности? — попита Гарион невярващо.
— Те са много важни за една жена, Гарион.
Гарион примирено въздъхна. Това щеше да му отнеме повече време, отколкото бе предполагал.
— Елате с мен — каза им той.
Нерина се бе заключила и отказа да отвори вратата въпреки учтивото настояване на Гарион. Накрая кралят погледна здравите дъбов и талпи, които препречваха пътя, и заповяда:
— Разбийте се на парчета!
Вратата се огъна навътре, след това се пръсна на хиляди късчета, обсипвайки с трески сепнатата дама, която седеше на леглото.
— А сега — рече Гарион, като стъпваше върху останките от вратата — да се захващаме за работа. Каква зестра би била подходяща за баронеса Нерина?
Мандорален с готовност — с истински плам — би приел нещо съвсем символично, но Нерина упорито настояваше за значителна зестра. Гарион леко потръпна и направи предложение, което дамата прие. След това кралят поиска писалка и мастило и надраска — със значителна помощ от страна на Лелдорин — приличен документ, изразяващ съгласието на младоженката.
— Много добре — обърна се Гарион към Мандорален. — Помоли я да стане твоя жена.
— Според обичая такова предложение не бива да се прави така прибързано. Това е неприлично, ваше величество — възмути се Нерина. — Смята се за благовъзпитано двамата да разполагат с известно време, за да се опознаят.
— Вие вече се познавате, Нерина — припомни й той. — Остави това.
Мандорален коленичи пред своята дама и доспехите му издрънчаха.
— Ще ме приемете ли за ваш съпруг, Нерина? — изрече умолително той.
Баронесата го погледна безпомощно.
— Не разполагам с достатъчно време, милорд, да обмисля своя отговор.
— Опитайте се да отговорите с „да“, Нерина — предложи Гарион.
— Такава ли е заповедта ви, милорд?
— Приемете го така, щом предпочитате.
— В такъв случай трябва да се подчиня. Ще ви приема, сър Мандорален, с цялото си сърце.
— Чудесно — заяви бързо Гарион и потри ръце. — Ставай, Мандорален. Незабавно трябва да отидем в твоя параклис. Ще намерим свещеник и ще узаконим брака ви още преди вечеря.
— Със сигурност не бихте ни накарали да действаме така припряно, милорд — изрече задъхано Нерина.
— Всъщност желая да стане точно така. Трябва да се връщам в Рива, но няма да замина, докато не се убедя, че сте се оженили благополучно. Нещата в Арендия лесно се объркват, ако някой не ги контролира отблизо.
— Не съм облечена подходящо, ваше величество — възпротиви се Нерина и огледа роклята си. — Не можете да ме омъжите в одежди с черен цвят.
— А пък аз — възрази Мандорален — все още съм с доспехите си. А един мъж не трябва да пристъпва към венчавката си, облечен в стомана.
— Ни най-малко не ме е грижа как сте облечени — каза им Гарион. — Важно е какво има в сърцата ви, а не върху гърбовете ви.
— Но… — поколеба се Нерина. — Аз дори нямам воал.
Гарион я гледа дълго, без да откъсва очи от нейните. После обходи с бърз поглед стаята, взе от масата една дантелена покривчица и внимателно я сложи върху главата на дамата.
— Очарователно — измърмори Върховният владетел на Запада. — Може ли някой да се сети за нещо друго?
— Ами пръстен? — колебливо предложи Лелдорин.
Гарион се обърна, впери поглед в него и прошепна:
— И ти ли?
— Но те наистина трябва да имат пръстен, Гарион — изтъкна в своя защита Лелдорин.
Гарион помисли малко, съсредоточи се и създаде златен пръстен от ефирния въздух.
— Това ще свърши ли работа? — попита той и им го подаде.
— Няма ли някоя дама да ме придружава до олтара? — попита Нерина с тих треперещ глас. — Не е прилично благородница да се омъжи, без да бъде съпроводена от дама с подходящ ранг, която да я подкрепя и да я окуражава.
— Отиди да доведеш подходяща дама — обърна се Гарион към Лелдорин.