— Наистина се надявам, че е така — рече той, прегърна я и я целуна по устните.
На следващата сутрин Гарион се облече твърде неофициално и почука на вратата в покоите на Се’Недра.
— Да? — отговори тя.
— Гарион е — обади се той. — Може ли да вляза?
Добрите сендарски обноски бяха така дълбоко вкоренени у него, че макар и да бе крал и съпруг, Гарион винаги искаше разрешение преди да отвори вратата на чужда стая.
— Разбира се — отвърна тя.
Той натисна дръжката и влезе в пищно украсените лични покои на съпругата си — стая, цялата в розови и бледозелени волани, с десетки метри нежно шумолящ сатен и завеси от брокат. Арел, любимата придворна дама на Се’Недра, смутено стана и направи обичайния реверанс. Арел бе племенница на Бранд, дъщеря на най-малката му сестра. Тя бе една от няколкото ривански дами с благородно потекло, които правеха компания на кралицата. Арел притежаваше почти всички черти на типична алорнска жена — висока, русокоса, приятно закръглена, със златни плитки, навити около главата, и с дълбоки сини очи. Лицето й бе с цвят на току-що издоено мляко. Тя и Се’Недра бяха практически неразделни. Приближили глави една до друга, те все се кикотеха или си шепнеха нещо. Неизвестно защо Арел винаги се изчервяваше свенливо, когато Гарион влизаше в стаята. Той въобще не разбираше защо стова така, но тайно подозираше, че Се’Недра е разказала на своята любима придворна дама неща, които всъщност е трябвало да си останат дълбоко лични. Тайни, които караха страните на риванското момиче да поаленяват всеки път, колчем Гарион хвърлеше поглед към него.
— Отивам в града — обърна се Гарион към съпругата си. — Искаш ли да ти купя нещо?
— Предпочитам да пазарувам сама, Гарион — отвърна Се’Недра и поглади сатенения си халат. — Никога не купуваш каквото трябва.
Той се приготви да й отвърне, но се отказа.
— Както искаш. В такъв случай ще се видим на обяд.
— Както наредите, милорд — каза подигравателно Се’Недра и направи лек реверанс.
— Остави тези глупости.
Кралицата му се изплези, после го прегърна и го целуна. Кралят се обърна към Арел и я поздрави с учтив поклон.
— Милейди.
В сините очи на Арел трепна едва сдържан смях, ала погледът й бе замислен и проницателен. Тя се изчерви и също направи лек поклон.
— Ваше величество — изрече почтително придворната дама.
Когато Гарион напусна покоите на кралицата, си зададе въпроса какво ли е казала Се’Недра на Арел. Какви ли бяха думите, предизвикали това изчервяване и особените погледи на придворната дама? Ала младият владетел бе благодарен на русокосата девойка. Нейното присъствие осигуряваше компания на съпругата му, а това му даваше свобода да се занимава с други проблеми. Откакто леля Поул се бе намесила и бе излекувала отчуждението, причинило толкова болка на двамата, Се’Недра все мечтаеше да разполага със свободното му време. Като цяло Гарион чувстваше, че да си женен е нещо доста хубаво, но понякога Се’Недра имаше склонност да приема нещата малко прекалено надълбоко.
В коридора, стиснал пергамент в ръка, го очакваше Кайл, вторият син на Бранд.
— Смятам, че този документ заслужава незабавното ви внимание, сир — съобщи той с официален тон.
Кайл бе воин, висок, с широки рамене като баща си и братята си, но освен това бе образован, интелигентен и дискретен. Той познаваше достатъчно добре кралство Рива и неговите граждани, затова можеше да оценява многобройните петиции, молби и предложения, отправени към трона, и да отделя важните от баналните. Когато Гарион се възкачи на престола, кралството изпитваше болезнена нужда от човек, способен да оглави администрацията. Кайл очевидно беше най-подходящата личност за този пост. Беше около двадесет и пет годишен и имаше къса, красиво подрязана кафява брада. Часовете, прекарани над книгите, бяха оставили постоянна дълбока бразда между веждите му и навика да гледа събеседниците си с леко присвити очи. Той и Гарион прекарваха по няколко часа на ден заедно и скоро се сприятелиха. Кралят на Рива ценеше високо съветите му.
— Наистина ли е сериозно? — попита Гарион и взе пергамента.
— Възможно е да се окаже тъкмо така, сир — отвърна Кайл. — Възникна спор за собствеността върху една долина. Родовете, замесени в конфликта, са твърде могъщи и смятам, че ще е добре да решим въпроса преди положението да се е влошило.
— Има ли някакви неопровержими доказателства за собствеността в подкрепа на някоя от страните?
Кайл поклати глава.
— Двата рода са ползвали земята съвместно векове наред. Ала напоследък между тях е възникнало неразбирателство.