Веднъж късно сутринта, когато вятърът виеше в комините, а дъждът се блъскаше в прозорците, тя влезе в кабинета на Гарион. Кралят на Рива внимателно преглеждаше подробен доклад за производството на вълна в северните части на кралството. Малката кралица беше облечена в рокля от зелено кадифе, украсена с хермелинови кожи, и изглеждаше твърде недоволна.
— Какво правиш? — попита го тя.
— Чета за вълната — отвърна Гарион.
— Че защо?
— Трябва да се запозная с подробностите по производството й. Всички приказват за вълната много сериозно. Изглежда, тази тема е ужасно важна.
— Наистина ли толкова те е грижа за вълната?
— Е, поне помага да си плащаме сметките — сви рамене той.
Тя се приближи леко до прозореца, като че се носеше по въздуха и се загледа в дъжда.
— Нима никога няма да спре?
— Рано или късно ще спре.
— Мисля да повикам Арел. Можем да отидем в града и да обиколим магазините.
— Навън е твърде влажно, Се’Недра.
— Мога да си сложа пелерина, пък и малко дъжд няма да ме разтопи. Ще ми дадеш ли малко пари?
— Нали миналата седмица ти дадох.
— Похарчих ги. Трябват ми още.
Гарион остави доклада и се приближи към тежкия шкаф до стената. Извади от джоба на жакета си ключ, отключи шкафа и изтегли най-горното чекмедже. Се’Недра отиде при него и погледна любопитно в него. То бе пълно почти до половината с монети — златни, сребърни и медни, всичките смесени.
— Откъде имаш всичко това? — възкликна тя.
— Дават ми известни суми от време на време — отвърна той. — Държа ги тук. Мислех, че знаеш.
— Как бих могла да знам? Ти никога не споделяш нищо с мен. Колко пари има тук?
Кралят вдигна рамене.
— Не зная.
— Гарион! — възкликна тя поразена. — Значи дори не ги броиш?
— Не. Трябва ли?
— Съвсем очевидно е, че не си толнедранец. Това не е цялото кралско съкровище, нали?
— Не е. Пазят го някъде другаде. Тези пари са само за лични разходи, поне така мисля.
— Трябва да ги преброим, Гарион.
— Наистина нямам време за това, Се’Недра.
— Е, аз пък имам. Извади чекмеджето и го сложи на масата.
Гарион постъпи както го бе помолила Се’Недра, изсумтя от напрежение, приведен под голямата тежест, а след това остана прав, нежно усмихнат. Малката кралица седна и щастливо започна да брои парите. Владетелят на Рива не бе и предполагал какво огромно удоволствие й доставя да докосва пари и да ги подрежда на различни купчинки. Лицето й буквално сияеше, докато веселият звън на парите изпълваше ушите й. Няколко монети бяха потъмнели. Се’Недра ги огледа неодобрително, престана да брои и ги изтри старателно в подгъва на роклята си.
— Нали искаше да ходиш в града? — попита Гарион и седна срещу нея.
— Е, няма да е днес.
Се’Недра продължи да брои. Една къдрица бе паднала върху лицето й. Тя разсеяно я подухваше от време на време, съсредоточила цялото си внимание върху настоящата си задача. Загреба още шепа звънтящи монети от чекмеджето и започна внимателно да ги разпределя на купчини на масата пред себе си. Вършеше всичко това с такава сериозност, че Гарион се разсмя. Тя го изгледа остро и попита:
— Какво ти е толкова смешно?
— Нищо, скъпа — отвърна той и се зае отново с работа под звънливия съпровод на монетите, проблясващи между пръстите на Се’Недра.
През лятото новините от кралствата в южните земи продължаваха да бъдат добри. Крал Ургит от Ктхол Мургос се бе оттеглил в планините и настъплението на император Кал Закат от Малореа се забави още повече. Малореанската армия бе претърпяла тежки загуби при първите си опити да преследва мургите сред тази скалиста пустош и сега се придвижваше с крайна предпазливост. Гарион посрещна новините за безизходицата на враговете си с голямо задоволство.
Към края на лятото от Алгария пристигна вестта, че братовчедката на Гарион Адара съвсем скоро е дарила Хетар с втори син. Се’Недра пощуря от радост и бръкна дълбоко в чекмеджето на шкафа в кабинета на Гарион, за да купи подобаващи подаръци на майката и детето.