— Защото е важно, Се’Недра. Дори и ти не си толкова глупава, за да не разбираш, че… — Той прекъсна мисълта си и впери невярващ поглед в кошницата в ръката на Гарион. — Откъде ги взе?
— Струва ми се, че би предпочел да не научиш истината, Ран Боруни. Това е такова нещо, което, изглежда, разстройва толнедранците. Не зная защо, но е така.
— Не си ги измъкнал просто от въздуха, нали? — попита императорът подозрително.
— Не. Така е много по-трудно. Само насърчих малко дърветата в твоята градина, това е всичко. Те проявиха голямо желание да помогнат.
— За какъв прекрасен момък си се омъжила, Се’Недра! — възкликна Ран Боруни, вперил жаден поглед в черешите. — Остави ги тук, моето момче — добави той и потупа леглото до себе си.
Се’Недра подари на съпруга си сияйна, изпълнена с благодарност усмивка, взе кошницата и я постави до баща си. След това разсеяно взе една череша и я лапна.
— Се’Недра! Не ми яж черешите!
— Само проверявам дали са узрели, татко.
— Всеки идиот може да види, че са узрели — заяви той и издърпа скъпернически кошницата към себе си. — Ако искаш череши, иди си набери. — После императорът внимателно избра една череша и я лапна. — Чудесно — въздъхна той и задъвка щастливо.
— Не плюй костилките по пода, татко — сгълча го Се’Недра.
— Подът си е мой — напомни й той. — Гледай си работата. Плюенето на костилките е част от удоволствието. — Ран Боруни изяде още няколко череши. — Няма да обсъждаме въпроса откъде си ги намерил — обяви великодушно болният. — Строго погледнато, толнедранските закони забраняват извършването на вълшебства на територията на империята и постъпката ти е в нарушение на толнедранското законодателство. Но този път ще си затворим очите.
— Благодаря, Ран Боруни — отвърна Гарион. — Думите ти означават много за мен.
Императорът се усмихна и въздъхна доволно.
— Вече се чувствам по-добре — рече той. — Се’Ван ми носеше пресни череши в кошница, която много приличаше на тази.
— Майка ми — прошепна Се’Недра на Гарион.
Очите на Ран Боруни се замъглиха.
— Тя ми липсва — каза той едва чуто. — С нея бе невъзможно да се живее, но ми липсва все повече с всеки изминал ден.
— Аз почти не си я спомням — тъжно прошепна Се’Недра.
— Ала аз я помня много добре — каза баща й. — Бих дал цялата си империя, ако можех да видя лицето й поне още веднъж.
Се’Недра хвана съсухрената му ръка и погледна умолително Гарион.
— Би ли могъл да го направиш? — попита го тя. В очите й блеснаха две големи сълзи.
— Не съм сигурен — отговори объркано той. — Струва ми се, че зная как се прави, ала никога не съм виждал майка ти, затова ще трябва… — Кралят на Рива замълча. — Сигурен съм, че леля Поул би могла да го направи, но… — Той се приближи. — Можем да опитаме. — Гарион стисна ръката на Се’Недра, а след това хвана дланта на Ран Боруни. Така тримата се свързаха в неразделен кръг.
Задачата беше изключително трудна. Паметта на Ран Боруни бе замъглена от възрастта и продължителното боледуване. Се’Недра пък почти не помнеше майка си и откъслечните й спомени бяха толкова бегли, че едва ли действително съществуваха в паметта й.
Гарион съсредоточи цялата си воля. Капки пот избиха по челото му, цялото му същество се напрегна да събере всички откъслечни спомени в един-единствен образ.
Светлината, нахлуваща през ефирните завеси на прозореца, започна да намалява. Сякаш облак бе скрил слънцето. Чуваше се далечен нежен звук, като че вятърът си играеше с малки златни звънчета. Стаята изведнъж се изпълни с особено горско благоухание — едва доловим аромат на мъх, листа и зелени дървета. Светлината избледня още повече, звуците на златните звънчета и опияняващият мирис се усилиха.
И изведнъж пред леглото на умиращия император се плъзна странно лъчисто сияние. Светлината му стана ослепителна — и се появи съпругата му.
Се’Ван беше малко по-висока от дъщеря си, но Гарион веднага разбра защо Ран Боруни винаги бе обичал безгранично единственото си дете. Косата на императрицата имаше съвсем същия цвят, кожата й бе също така мургава, с мек златист оттенък, а очите — също толкова зелени. Чертите й, разбира се, разкриваха своенравността й, но очите й бяха изпълнени с любов.
Видението обиколи безшумно леглото, протегна кротко ръка и докосна лицето на Се’Недра, задържайки за миг призрачните си пръсти върху бузата й. Гарион изведнъж разбра кой е източникът на този тих опияняващ звън на камбанки. Майката на Се’Недра носеше двете златни обеци с форма на жълъди, които дъщеря й толкова много харесваше. Двете малки езичета в жълъдчетата издаваха нежния, мелодичен звън всеки път, когато императрицата поклатеше глава. Гарион си спомни, че същите обеци стояха върху тоалетната масичка на съпругата му в Рива.