После Се’Ван протегна ръка към императора. Лицето на Ран Боруни изразяваше безкрайно учудване, а очите му бяха пълни със сълзи.
— Се’Ван! — прошепна той с треперещ глас и с огромно усилие опита да се надигне от възглавницата. Издърпа тръпнещата си ръка от дланта на Гарион и я протегна към видението. За миг ръцете им сякаш се докоснаха. Ран Боруни пое дълбоко дъх, от гърдите му се откъсна мъчителна дълга въздишка, след това императорът се отпусна върху възглавницата си и умря.
Се’Недра дълго седя, стиснала ръката на баща си. Слабият горски аромат и ехото от малките златни звънчета бавно напуснаха стаята, светлината от прозореца се завърна. Накрая кралицата на Рива постави нежно съсухрената ръка на баща си върху завивката, изправи се и огледа стаята с невиждащи очи.
— Ще трябва да се проветри, разбира се — каза разсеяно тя. — Може би трябва да донесем свежи цветя. Така въздухът ще стане по-приятен. — След това кралицата изопна завивката върху леглото, където бе седяла, и тъжно погледна тялото на баща си. — О, Гарион — изстена тя и се хвърли в обятията му.
Гарион я прегърна и я погали по косата. Усещаше как малкото й тяло се тресе, притиснато към неговото. Кралят на Рива не откъсваше очи от неподвижното, спокойно лице на императора на Толнедра. Може би бе някаква зрителна измама, предизвикана от слънчевата светлина, но му се стори, че върху устните на Ран Боруни е застинала усмивка.
11.
Тържественото погребение на император Ран Боруни XXIII от третата династия на Боруните се състоя няколко дни по-късно в храма на Недра, бога-лъв на империята. Храмът — огромна мраморна сграда — бе недалеч от императорския дворец. Зад олтара се извисяваше голям ветрилообразен свод от ковано злато, увенчан от лъвска глава. Точно пред олтара стоеше простата мраморна поставка за ковчега на бащата на Се’Недра. Мъртвият император лежеше във вечен покой, тялото му от врата надолу бе покрито със златен плат. Храмът, край чиито четири стени се извисяваха величествени колони, преливаше от народ. Членовете на великите династии в империята се надпреварваха не толкова да отдадат почит на Ран Боруни, а по-скоро да покажат пищността на одеждите и украшенията си.
Гарион и Се’Недра, и двамата в траур, седяха до генерал Варана в предната част на обширната зала и слушаха хвалебствените слова. Толнедранските политици бяха наредили представител на всеки от най-могъщите родове да произнесе слово по този тъжен повод. Гарион предполагаше, че речите са отдавна предварително съчинени. Всички до една бяха прекалено цветисти и отегчителни. И всяка очевидно бе вдъхновена от идеята, че въпреки смъртта на Ран Боруни империята продължава да живее. Това придаваше на повечето от изказващите се самодоволен вид. Когато хвалебствените слова най-сетне приключиха, облеченият в бели одежди първожрец на Недра — подпухнал потен мъж с дебели бърни — се изправи и пристъпи към олтара, за да даде своя принос в церемонията. Спирайки се подробно на събития от живота на Ран Боруни, той произнесе дълга проповед относно предимствата на това да имаш богатство и да го използваш мъдро. Отначало Гарион се смая от избора на темата, предпочетена от първожреца, но прехласнатите лица на множеството в храма го убедиха, че той е съвсем правилен. Религиозна служба, посветена на парите, бе нещо особено трогателно за толнедранските богомолци. Първожрецът, умело избрал толкова подходящ обект на проповедта си, успя да вмъкне безброй хвалебствени коментари за бащата На Се’Недра.
След края на отегчителните речи императорът бе положен до съпругата си под мраморна плоча в участъка от катакомбите на храма — място, отдавна запазено за династията на Боруните. След това опечалените поданици се завърнаха в главната зала на храма, за да изкажат съболезнованията си на скърбящите роднини на императора. Се’Недра се държеше храбро, въпреки че бе много бледа. Само веднъж леко залитна и Гарион, без да мисли, протегна ръка да я задържи.
— Не ме докосвай — прошепва тихо и остро кралицата и вирна брадичката си.
— Какво? — сепва се Гарион.
— Не бива да показваме никакви признаци на слабост в присъствието на враговете си. Няма да припадна пред всички за удоволствие на семействата Хонет, Хорбит, или пък на рода Вордю. Баща ми ще се обърне в гроба, ако го направя.
Благородниците от великите родове продължаваха да се нижат покрай тях и да изказват с многословни, ала съвсем очевидно неискрени думи съчувствията си на облечената в черно кралица на Рива. Едва прикритите им самодоволни усмивки бяха изпълнени с омраза. Острите им като шипове подигравателни подмятания изпълваха Гарион с отвращение. С всяка минута неодобрението, изписано на лицето му, нарастваше. Изражението на върховния владетел на Запада ставаше все по-сурово. Заплашителното му присъствие скоро попари радостта на великите херцози, на техните дами и на свитите блюдолизци около тях. Толнедранците се страхуваха съвсем неподправено от този висок, загадъчен алорнски владетел, който бе пристигнал от някакво никому неизвестно място. Той се бе възкачил гордо на трона на Рива и цялата земя се бе разтресла под стъпките му. Докато толнедранските благородници се обръщаха към Се’Недра, за да й поднесат отровните си съболезнования, неговото студено, мрачно лице ги караше да треперят. Цели потоци старателно подготвени нагли думи останаха неизказани.