Накрая, отвратен до такава степен, че добрите сендарски обноски го напуснаха, Гарион стисна здраво съпругата си за лакътя.
— Да си тръгваме — изрече той с глас, който ясно отекна във всички кътчета на обширния храм и бе чут от всички присъстващи. — Тук започва да намирисва на гнилоч.
Се’Недра го изгледа изумено, след това повдигна брадичката си така царствено и властно, че множеството затаи дъх, а после положи леко длан върху ръката на Гарион и двамата тръгнаха към широките бронзови врати. Възцари се пълна тишина. Кралското семейство премина величествено през тълпата, която разкри широка пътека за тях.
— Много добър ход, скъпи — поздрави го радостно Се’Недра, когато двамата се отправиха обратно към двореца в инкрустираната със злато императорска каляска.
— Това ми изглеждаше най-подходящото поведение в случая — отвърна Гарион. — Бях така разгневен, че или трябваше да кажа нещо твърде остро, или да превърна всички до един в крастави жаби.
— Боже, каква очарователна мисъл! — възкликна кралицата. — Можем да се върнем в храма, ако искаш.
Генерал Варана се върна в двореца след около час. На лицето му съвсем откровено бе изписано злорадо изражение.
— Белгарион — заяви той ухилен до уши, — ти си чудесен младеж, знаеш ли? С една-единствена дума нанесе смъртна обида на цялото благородническо съсловие в северна Толнедра.
— И коя точно беше тази дума?
— „Гнилоч“.
— Съжалявам, че я употребих.
— Недей. Тя ги описва по прекрасен начин.
— Но все пак е малко грубичка.
— Не и при тези обстоятелства. Но ти наистина успя да си създадеш мнозина врагове, които ще питаят ненавист към теб, докато са живи.
— Точно от това се нуждая сега — отвърна кисело Гарион. — Ако имам на разположение още няколко години, ще си създам врагове по всички краища на света.
— Всъщност един крал не си върши работата както трябва, ако не си създава врагове. Всяко магаре може да изживее живота си, без да нанесе обида някому.
— Благодаря.
Не беше съвсем сигурно каква политика щеше да води Варана след смъртта на Ран Боруни. Той наистина бе „осиновен“ от покойния император, ала тази стъпка очевидно бе хитрост, предприета от императорската корона без особено уважение към изискванията на закона. Кандидатите за трона, заслепени от собствения си ламтеж за императорската титла, си бяха внушили, че генерал Варана просто ще се грижи за държавните дела, докато въпросът за наследяването на престола се реши по обичайния начин.
Въпросът остана открит до официалната коронация на генерала, която се състоя два дни след погребението на Ран Боруни. Злорадото ликуване сред претендентите за трона се усещаше във всяко кътче на храма — особено когато генерал Варана влезе накуцвайки, облечен във военната си униформа — не бе наметнал златната мантия, която имаше право да носи единствено императорът на Толнедра. Това недвусмислено издаваше намеренията на генерала. По всичко личеше, че той няма намерение да взима на сериозно издигането си към властта. Подкупите, които се налагаше да му предложат, очевидно трябваше да бъдат големи, но пътят към императорския дворец бе все още открит. А после Варана, с инкрустираната си със злато броня, приближи олтара.
Подпухналият първожрец се наведе за миг към генерала и двамата шепнешком размениха няколко думи. Генералът отговори нещо и в следващия миг лицето на жреца внезапно стана мъртвешки бледо. Той се разтрепера като суха вейка, отвори изработеното от злато и кристали ковчеже върху олтара и извади покритата със скъпоценни камъни императорска корона. Късо подстриганата коса на Варана бе намазана с традиционния за такива случаи елей. Първожрецът вдигна короната с треперещи ръце.