— Коронясвам те… — оповести той с глас, изтънял до писък от страх. — Коронясвам те за император Ран Боруни XXIV, повелител и господар на цяла Толнедра.
Изминаха няколко мига преди множеството да осъзнае случилото се. След това храмът се изпълни с вой и болезнени протести. Толнедранските благородници осъзнаха, че избирайки името на императора, Варана съвсем недвусмислено обявява решимостта си да запази короната за себе си. После виковете изведнъж рязко замлъкнаха, защото толнедранските легионери, подредили се безшумно край колоните в главната зала на храма, извадиха мечовете си и ги размахаха. Чу се хладно метално съскане. Блесналите мечове се вдигнаха към небето за поздрав.
— Да живее Ран Боруни! — изреваха легионерите. — Да живее императорът на Толнедра!
С това всичко приключи.
Същата вечер, докато Гарион, Се’Недра и току-що коронясаният император седяха заедно в една тайна стая с пурпурни завеси, огряна от златистата светлина на множество свещи, Варана възкликна:
— Изненадата е не по-малко важна в политиката, отколкото във военната тактика, Белгарион. Ако противникът ти не знае какво ще предприемеш, не може да вземе мерки за противодействие. — Сега генералът вече носеше златната императорска мантия.
— Това звучи логично — отвърна Гарион и отпи глътка толнедранско вино. — Ти бе облякъл бронята си вместо императорската мантия. С този ход държа враговете си в неведение до последния миг.
— Сложих я поради много по-практична причина — засмя се генералът. — Много от младите благородници имат военна подготовка, а ние учим легионерите си как да мятат ками. Щях да бъда обърнат с гръб към тях. Исках дебел, здрав пласт стомана да защитава плешките ми.
— Политиката в Толнедра коства много нерви, нали?
— Да, но въпреки това е твърде забавна.
— Разбиранията ти за забавно са доста особени. Няколко пъти са хвърляли кама по мен и съвсем не намирам това за нещо весело.
— Ние представителите на рода Анадил, винаги сме имали странно чувство за хумор.
— Боруните, чичо — поправи го Се’Недра.
— Какво искаш да кажеш, скъпа?
— Сега си Боруни, не Анадил, затова трябва да започнеш да действаш като такъв.
— Имаш предвид да придобия лош нрав? Но това наистина не ми е присъщо.
— Се’Недра би могла да ти дава уроци, ако желаеш — предложи Гарион и се усмихна нежно на съпругата си.
— Какво? — възмутено възкликна Се’Недра и гласът й подскочи с цяла октава.
— Да, тя с лекота би могла да се справи с това — съгласи се Варана с любезен глас. — Винаги е била много добра в това отношение.
Се’Недра въздъхна тъжно, без да откъсва поглед от двамата ухилени владетели. След това лицето й придоби артистично трагично изражение.
— Какво може да направи едно бедно малко момиче? — попита тя с треперещ глас. — Ето, сега и моят съпруг, и моят брат ме обиждат и се отнасят зле с мен.
Варана примигна.
— Знаеш ли, не бях помислял за това. Ти си моя сестра сега, нали?
— Май не си толкова умен, колкото мислех, скъпи братко — измърмори тя. — Зная, че умът на Гарион не е нещо особено, но за теб имах по-добро мнение.
Гарион и Варана се спогледаха.
— Бихте ли искали да поиграем още на въпроси и отговори, господа? — попита Се’Недра с искрящи очи. Върху устните й грейна самодоволна усмивка.
Някой тихо похлопа на вратата.
— Да? — каза Варана.
— Лорд Мория желае да ви види, ваше величество — съобщи стражът отвън.
— Да влезе.
Императорският шамбелан пристъпи безшумно в стаята. Лицето му бе белязано от мъка. Смъртта на човека, на когото бе служил толкова дълго и вярно, го бе съкрушила. Въпреки това Морин продължаваше да изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно. Тази отличителна черта винаги бе съпътствала дългата му служба в двореца.
— Какво има Морин? — попита Варана.
— Една личност чака отвън, ваше величество. Тя е доста скандална, затова трябва да поговоря лично с вас, преди да ви я представя.
— Скандална ли?
— Става дума за куртизанката Бетра, ваше величество — подхвана Морин и погледна смутено към Се’Недра. — Тя беше … ъъъ… как да се изразя? Да кажем, че бе полезна на короната в миналото. Поради естеството на професията си тази жена има достъп до много обширна информация. Освен това бе стара приятелка на Ран Боруни. От време на време го осведомяваше за действията на неприятелски настроените благородници. Той се бе разпоредил в двореца да бъде направен специален вход за нея. Така тя можеше да влиза незабелязано в двореца и двамата можеха да … ъъъ … разговарят и …