— Ах, тази лукава стара лисица!
— Не ми е известен случай тя да е предоставяла невярна информация, ваше величество — продължи Морин. — Каза, че трябва да ви съобщи нещо извънредно важно.
— В такъв случай незабавно я доведи, Морин — нареди Варана. — Разбира се, с твое позволение, скъпа сестро — добави той, обръщайки се към Се’Недра.
— Разбира се — съгласи се кралицата и очите й пламнаха от любопитство.
Морин въведе жената, облечена в леко наметало с качулка, но когато гладката й ръка посегна и отметна качулката, Гарион се сепна. Познаваше я. Спомни си, че когато той, леля Поул и приятелите им минаваха през Тол Хонет, преследвайки Зедар Отстъпника и откраднатото Кълбо на Алдур, същата тази жена бе предложила услугите си на Силк — очевидно бе негова стара позната. Сега тя развърза наметалото си и го остави да се плъзне чувствено надолу по млечнобелите рамене. Не се бе променила през десетте години, откакто я бе видял. В бляскавата й гарвановочерна коса нямаше нито един бял косъм. Поразително красивото й лице бе гладко като на момиче, очите й, скрити под тежки клепачи, пламтяха дяволито като преди. Роклята й бе млечнолилава и беше скроена така, че по-скоро подчертаваше, отколкото прикриваше сочното й пищно тяло. А то бе такова, че предизвикваше всеки мъж. Гарион я гледаше с широко отворени очи, докато не усети зелените очи на Се’Недра, остри и твърди като ахат. Те го пронизваха с остър блясък, затова той бързо отмести поглед.
— Ваше величество — заговори Бетра с плътен алтов глас и се поклони грациозно на новия император. — Бих изчакала известно време, преди да се представя пред вас, но чух някои неща и смятам, че незабавно трябва да узнаете за тях.
— Високо ценя вашето приятелство, лейди Бетра — отвърна Варана с изтънчен реверанс.
Тя се засмя приятно и дяволито.
— Аз не съм благородничка, ваше величество — поправи го тя. — Съвсем определено не съм. — Куртизанката се поклони леко на Се’Недра и измърмори: — Моите почитания, принцесо.
— Мадам — отвърна Се’Недра с едва доловим хлад в гласа и кимна небрежно.
— А — изрече Бетра с лека нотка на тъга. — Късно този следобед забавлявах в дома си граф Ергон и барон Келбор.
— Двама могъщи благородници от рода Хонет — обясни Варана на Гарион.
— Та тези господа не са много очаровани от избора на официално име, направен от ваше величество — продължи Бетра. — Приказваха припряно и твърде разгорещено, но си помислих, че може би ще се отнесете сериозно към думите им. Ергон е абсолютно магаре и от него човек може да очаква единствено шумни заплахи и надутост. Но барон Келбор не е такъв и към него не би следвало да проявявате лекомислено отношение. Както и да е, те стигнаха до извода, че при тези легиони навсякъде из двореца е невъзможно да изпратят наемен убиец срещу вас. Ала тогава Келбор каза: „Ако искаш да убиеш змия, отрязваш опашката й — тоест тялото точно зад главата. Не можем да достигнем Варана, но сме в състояние да посегнем на неговия син. След като няма наследник, родът на Варана ще умре заедно с него.“
— Синът ми? — изрече рязко Варана.
— Животът му е в опасност, ваше величество. Помислих си, че трябва да знаете това.
— Благодаря ти, Бетра — отвърна Варана сериозно и се обърна към Морин. — Изпратете отряд от трети легион в дома на сина ми. Никой да не влиза или излиза от сградата, докато не предприема допълнителни мерки.
— Веднага, ваше величество.
— Бих желал също така да си поговоря с тези двама господа. Изпратете войска да ги покани в двореца. Накарайте ги да почакат в малката стая до помещението за мъчения, долу в тъмницата. Нека постоят там, докато намеря време за тях.
— Ти не би… — почна Се’Недра задъхано.
— Вероятно не — призна Варана. — Но не е необходимо двамата да научат това, нали? Нека се поизпотят час-два.
— Ще се погрижа незабавно, ваше величество — заяви Морин, поклони се и бързо излезе.
— Казаха ми, че си познавала баща ми — обърна се Се’Недра към изкусително заоблената жена, която стоеше в средата на стаята.
— Да, принцесо — отвърна Бетра. — Всъщност познавах го твърде добре. Бяхме приятели години наред.
Се’Недра присви очи.
— Баща ви бе доста енергичен мъж, принцесо — продължи Бетра спокойно. — Чувала съм, че много хора предпочитат да не вярват на такива неща, свързани с родителите им, но те наистина често се случват. Много го харесвах. Той ще ми липсва, уверявам ви.
— Не ти вярвам — извика остро Се’Недра.
— Това е ваша работа, разбира се.
— Баща ми не би го направил.
— Както кажете, принцесо — отвърна Бетра с лека усмивка.