— Лъжеш! — викна гневно Се’Недра.
За миг в очите на Бетра трепна отблясък на вина.
— Не, принцесо. Не лъжа. Може би понякога скривам истината, но никога не лъжа. Лъжите много лесно излизат наяве. Ран Боруни и аз бяхме много близки приятели и ни бе много приятно да прекарваме времето си заедно. — Изражението й стана весело. — Вашето възпитание ви държеше настрана от някои житейски истини, принцесо Се’Недра. Тол Хонет е изключително покварен град, а пък аз съм в стихията си тук. Нека погледнем в очите една груба, безпощадна истина. Аз съм блудница и не търся извинение за това. Работата е лесна, дори приятна на моменти, а заплащането е много добро. Аз съм в блестящи отношения с някои от най-богатите и най-могъщи мъже на света. Разговаряме — да, те ценят разговора с мен — но когато идват в дома ми, не умението ми да приказвам ги интересува най-много. Разговорите идват по-късно. Съвсем същото се случи, когато посещавах баща ви. Ние наистина разговаряхме, принцесо, но това обикновено ставаше по-късно.
Лицето на Се’Недра гореше, очите й бяха широко отворени от изумление.
— Никой никога не ми е говорил по този начин! — изрече задъхано тя.
— В такъв случай може би съм закъсняла — заяви Бетра спокойно. — Сега сте много по-мъдра, вероятно не по-щастлива, но по-мъдра. Вижте, ако ме извините, трябва да си вървя. Хонетите имат шпиони навсякъде. Смятам, че няма да е добре, ако научат за посещението ми тук.
— Искам да ти благодаря за сведенията, които ми донесе, Бетра — каза Варана. — Искам да ти дам нещо, изкупващо преживените от теб притеснения.
— Не е необходимо, ваше величество — отвърна тя с дяволита усмивка. — Аз не продавам сведения. Сега си тръгвам, освен ако не желаете да поговорим по въпроси, свързани с професията ми, разбира се. — и тя вдигна наметалото върху раменете си и го погледна твърде красноречиво.
— Хм … сега може би не е най-подходящият момент за това, Бетра — измърмори Варана с лека нотка на съжаление и хвърли бърз поглед към Се’Недра.
— Тогава може би някой друг път. — Бетра направи реверанс и тихо излезе, оставяйки след себе си благоуханието на парфюм.
Се’Недра се бе изчервила, а очите й хвърлиха искри. Тя се обърна рязко към Гарион и Варана.
— Само някой да е посмял да каже една-единствена дума! — изрече тя с повелителен тон. — Една-единствена!
Тъжното посещение в Тол Хонет приключи след няколко дни. Гарион и Се’Недра отново се качиха на кораб, за да отпътуват за Острова на ветровете. Макар че Се’Недра рядко даваше външен израз на скръбта си, Гарион я познаваше твърде добре и знаеше, че смъртта на баща й е голям удар за нея. Той я обичаше много и чувствата й дълбоко го вълнуваха, така че я обгради с още по-голяма нежност и внимание през следващите няколко месеца.
Същата година, в средата на есента, алорнските крале и кралица Порен, която бе регентка на Драсния, пристигнаха в Рива за традиционната среща на алорнския съвет. Срещата бе лишена от напрежението, съпътствало тези разговори в миналото. Торак бе мъртъв, ангараките бяха разтърсвани от свирепи войни, на трона на Рива вече имаше крал. Събирането по-скоро приличаше на приятелска среща, въпреки че кралете пожелаха да проведат делови заседания в залата на съвета, която бе украсена с великолепни сини завеси. Те заговориха загрижено за доведената до задънена улица война в южен Ктхол Мургос и за проблемите възникнали между Варана и рода Вордю от северна Толнедра.
Взел си поука вероятно от неуспеха на Хонетите в опита им за убийство на императора, родът Вордю бе решил да се отцепи от империята. Скоро след коронацията на Варана като Ран Боруни XXIV гореспоменатия род бе обявил, че неговото велико херцогство вече не е част от Толнедра, а самостоятелно, независимо кралство, макар че представителите на благородния род все още не бяха определили кой от тях ще се възкачи на престола.
— Варана ще трябва да прати легионите си срещу тях — рече крал Анхег и избърса следата от пиво по устата си с ръкав. — Иначе другите родове също ще се отцепят. И тогава Толнедра ще се пръсне на парчета като пренавита пружина.
— Това не е толкова просто, Анхег — възрази кралица Порен с решителен глас и се обърна с гръб към прозореца, от който наблюдаваше работата в пристанището. Кралицата на Драсния бе все още в траур и черните й дрехи подсилваха бледата прелест на русите й коси. — Легионите с радост ще се жертват срещу чужди врагове, но Варана не може да поиска от тях да нападнат собствения си народ.
Анхег сви рамене.
— Би могъл да докара легиони от юг. Всички там са представители на боруните, анадилите или ранитите. Не биха имали нищо против да прегазят Вордю.