— Но тогава ще се намесят северните легиони. А щом легионите започнат да се бият, империята наистина ще се разпадне.
— Не бях помислил за тая страна на въпроса — призна Анхег. — Знаеш ли Порен, ти си изключително умна — макар да си жена.
— А ти си изключително възприемчив, макар да си мъж — отвърна тя с пленителна усмивка.
— Едно на нула за нея — отбеляза тихо крал Чо-Хаг.
— Значи ще следим резултата? — попита меко Гарион.
— Това ни помага да следим разговора, разбираш ли — каза главатарят на племенните вождове на Алгария. Лицето му беше безизразно.
След няколко дни до Рива достигна вестта, че Варана е започнал да прилага съвсем нов подход към проблема си с рода Вордю. Една сутрин в пристанището влезе драсниански кораб и агент на драснианското разузнаване донесе цяла връзка писма за кралица Порен. Тя бързо ги прочете и влезе в залата на съвета доволно усмихната.
— Що се отнася до способностите на Варана, господа, смятам, че ще можем да дадем заслужена почивка на собствените си умове, защото той се справя и без наша помощ — каза Порен на алорнските крале. — Струва ми се, че е намерил подходящо решение на въпроса е рода Вордю.
— О? — избоботи Бранд. — И какво е по-точно?
— Моите информатори ме осведомяват, че е подписал тайна спогодба с крал Кородулин от Арендия. Тъй нареченото кралство на Вордю внезапно е било нападнато от стотици арендски разбойници. Най-странното е, господа, че повечето от тях били в пълно въоръжение.
— Почакай малко, Порен — прекъсна я Анхег. — Ако това е тайна уговорка, как така си научила за нея ти?
Дребничката русокоса кралица на Драсния смръщи вежди с престорена скромност.
— О, Анхег, скъпи, нима още не си разбрал, че аз зная всичко?
— Две на нула за нея — прошепна крал Чо-Хаг на Гарион.
— Да, аз също бих казал така.
— Както и да е — продължи драснианската кралица, — сега цели батальони, съставени от безразсъдни млади мимбратски рицари, шетат из Вордю. Преструват се на разбойници и грабят и палят на воля. Родът Вордю не разполага с нищо подобно на добре обучена армия. Затова благородниците от рода ронят сълзи за помощ към толнедранските легиони. Моите хора са успели да се доберат до препис от отговора на Варана до Вордю. — Тя разтвори някакъв документ и започна да чете. — „До управляващите кралство Вордю, поздрави. Вашата изпратена неотдавна молба за помощ бе голяма изненада за мен. Високо уважаемите господа в Тол Вордю със сигурност не биха желали да нарушавам независимостта на новосъздаденото им кралство, като изпратя толнедрански легиони през границите му срещу шепа арендски разбойници. Поддържането на обществения ред е първостепенна задача на управляващите на всяка държава. Затова не бих и помислил да изпращам свои военни отреди за решаването на такъв основен въпрос от вътрешната политика на независима страна. Ако го сторя, без съмнение ще има сериозни възражения сред разумните хора по целия свят. Те незабавно биха си задали въпроси относно жизнеспособността на вашето ново кралство. Ала аз най-искрено ви изпращам своите най-добри пожелания за успех при разрешаването на проблема, който в последна сметка е свързан единствено с вътрешните работи на кралство Вордю.“
Анхег се разсмя и стовари тежкия си юмрук върху масата.
— Това писмо наистина заслужава една наздравица.
— Според мен също си струва да го възнаградим с няколко тоста — съгласи се Гарион. — Като начало да пием за усилията на Вордю да поддържа реда.
— В такъв случай, господа, вярвам, че ще ме извините — заяви кралица Порен. — Никоя обикновена жена не би помислила да се сравнява с кралете на Алория, когато става въпрос за наистина сериозно пиене.
— Разбира се, Порен — великодушно се съгласи Анхег. — С удоволствие ще изпием твоя дял вместо теб.
— Много сте любезни — измърмори тя и се оттегли.
За Гарион по-голямата част от нощта се губеше, обвита в плътна мъгла от изпарения на пиво. Струваше му се, че си спомня как криволичи из някакъв коридор с Анхег от едната страна и Бранд от другата. Тримата крачеха прегърнати през раменете и се клатушкаха в някакъв особен нестабилен ритъм. Освен това съвсем мъгляво си спомняше, че май и тримата пееха някаква песен. Когато бе трезвен, Гарион никога не пееше. Тази нощ обаче това изглеждаше най-естественото и най-забавното нещо на света. Досега Гарион никога не се бе напивал — леля Поул никога не се бе отнасяла одобрително към пиенето, а той както винаги се съобразяваше с нейното мнение по въпроса. Затова кралят на Рива бе абсолютно неподготвен за начина, по който се чувстваше на следващата сутрин.