— Глупости — рязко отсече Гарион.
— Във всяка религия има много глупости, Белгарион. Ала е неоспорим факт, че Се’Недра има малко приятели сред алорнското общество. Дори и тези, които са приятелски настроени към теб, не я харесват особено. И враговете, и приятелите ти биха желали да се разведеш с нея. Те всички знаят колко много я обичаш, така че вероятно никога няма да се обърнат открито към теб с такова предложение. Вместо това по-вероятно е да предприемат решителни действия.
— Като например?
— Те знаят, че не ще успеят да те убедят да се разведеш с нея. Затова някой може да се опита да я премахне.
— Не биха посмели!
— Алорните са с гореща кръв, както и арендите, Белгарион, а понякога са и почти толкова твърдоглави. Всички знаем това. Анхег и Чо-Хаг ме накараха да те предупредя за тази възможност, а Порен е впрегнала цяла армия от своите шпиони да работят по въпроса. Така поне ще разполагаме с предварителни сведения, ако някой започне да заговорничи срещу кралицата.
— А къде е твоето място в цялата тази работа, Бранд? — попита тихо Гарион.
— Белгарион — отговори с непоколебим глас едрият мъж. — Обичам те като свой собствен син, а Се’Недра ми е скъпа като дъщерята, с която боговете така и не ме дариха. Нищо на този свят не може да ме направи по-щастлив от това да видя няколко дечица, пълзящи по пода на детската стая до спалнята ви. Но изминаха осем години. Нещата стигнаха дотам, че вече трябва да направим нещо. Ако не друго — то поне нека защитим това мъничко смело момиче, което и двамата обичаме.
— Каква можем да направим? — попита Гарион безпомощно.
— Ние с теб сме мъже, Гарион. Как бихме могли да знаем защо едва жена има или няма деца? А това е основният проблем. Моля те, Гарион, умолявам те, изпрати хора да доведат Поулгара. Нуждаем се от нейния съвет и от помощта й.
Пазителят на Рива тихо излезе и Гарион остана сам, вперил поглед в дъжда. Накрая реши, че ще е по-разумно да не казва на Се’Недра за този разговор. Нямаше желание да я плаши с приказки за убийци, прокрадващи се в мрачните коридори. Също така съзнаваше, че тя не би приела добре и какъвто и да било намек, свързан с факта, че политическата целесъобразност би могла да наложи възможността за евентуален развод. Гарион внимателно обмисли ситуацията и стигна до заключението, че най-добрият избор е просто да запази разговора си с Бранд в тайна и да изпрати хора за леля Поул. За нещастие бе забравил нещо много важно. Когато вечерта се прибра в красивия, осветен със свещи кралски апартамент, Гарион се бе постарал лицето му да сияе в усмивка. Това трябваше да покаже, че през деня не се е случило нищо неприятно.
Студената тишина, която го посрещна вместо поздрав, би трябвало да го предупреди, ала той не обърна внимание на този знак за опасност. И все пак би трябвало да забележи драскотините по рамката на вратата, както и парчетата от няколко счупени глинени вази и порцеланови статуетки. Те лежаха по ъглите на стаята, пропуснати при почистването, очевидно направено прибързано след избухването на някакъв конфликт. Кралят на Рива обаче понякога не бе особено наблюдателен.
— Добър вечер, скъпа — поздрави бодро той леденостудената си мъничка съпруга.
— Наистина ли е добра?
— Как мина денят ти?
Тя се обърна и го изгледа гневно.
— Как е възможно да ми задаваш този въпрос с такова безочие?
Гарион примигна.
— Кажи ми — започна яростно тя — кога ще бъда изхвърлена оттук? Така милордът ще може да се ожени за русокоса самка за разплод, която ще ме замести в неговото легло и ще напълни цялата Цитадела със сополиви алорнски дечурлига!
— Откъде научи…
— Милордът очевидно е забравил подаръка, който прикова с верига на шията ми по време на нашия годеж — напомни му тя. — Струва ми се, че от паметта на милорда е убягнала една важна подробност — а именно на какво е способен амулетът на Белдаран.
— О! — възкликна Гарион и изведнъж си спомни всичко. — О, богове!
— За нещастие, амулетът не може да се откачи от шията ми — язвително каза кралицата. — Няма да можеш да го дадеш на следващата си жена, освен ако не отсечеш главата ми, за да го използваш отново.
— Ще престанеш ли?
— Както нареди милордът. Може би възнамеряваш да ме изпратиш на кораб в Толнедра? Или просто ще ме изхвърлиш на дъжда през задния вход и ще ме оставиш да се погрижа за себе си със собствени сили?
— Доколкото разбирам, си чула разговора, който водих с Бранд.
— Това е очевидно.
— Щом си чула за развода, сигурен съм, че би трябвало да знаеш всичко останало. Бранд просто ми докладва за опасността, която те грози. Тя е породена от абсурдните вярвания на група фанатици, които говорят празни приказки с пяна на уста.