— Едно от нещата, на които ще се научиш с възрастта, Гарион — заговори тя, вперила сериозен поглед в заснежената градина — е търпението. Всяко нещо с времето си. Решението на твоя проблем съвсем не е толкова трудно, но все още не е дошъл моментът да се захванеш с него.
— Въобще не те разбирам, лельо Поул.
— Тогава просто ще трябва да ми се довериш, нали?
— Разбира се, че ти вярвам, лельо Поул. Просто…
— Просто какво, скъпи?
— Нищо.
В края на зимата капитан Грелдик се завърна от юг. Буря бе разцепила една от носещите греди на кораба му и сега той пропускаше вода и се клатушкаше тромаво.
— За момент си помислих, че ще ми се наложи да поплувам — изръмжа брадатият черек и скочи на кея. — Къде ще бъде най-добре да изтегля това старо корито? Ще трябва да запуша дъното му.
— Повечето мореплаватели използват онова заливче ей там — отвърна Гарион, като му го посочи.
— Мразя да изтеглям на брега кораб през зимата — заяви ядосано Грелдик. — Тук има ли някое местенце, където човек може да си пийне?
— Горе в крепостта — предложи му Гарион.
— Благодаря. А, да. Доведох посетителката, която бе необходима на Поулгара.
— Посетителка ли?
Грелдик се върна на кораба, отиде до каютата при кърмата и ритна по дъските няколко пъти.
— Пристигнахме — изрева мощно капитанът. После се обърна към Гарион. — Наистина мразя да плавам с жена на борда. Не съм суеверен, но понякога съвсем сериозно си мисля, че е вярно — жените носят лош късмет при пътуване, пък и човек винаги трябва да внимава с обноските.
— Значи на борда има жена? — попита любопитно Гарион.
Грелдик изсумтя ядосано.
— Красиво малко създание, но изглежда, очаква почтително отношение, а когато целият ти екипаж е зает да изгребва вода от трюма, нямаш много време за такива неща.
— Здравей, Гарион — обади се весел глас от палубата над главите им.
— Ксера? — Гарион буквално подскочи от изненада, като видя личицето на братовчедката на своята съпруга. — Ти ли си?
— Да, Гарион — отвърна спокойно червенокосата горска нимфа. Бе завита до уши в дебели топли кожи. Дъхът й излизаше на кълбета в мразовития въздух. — Дойдох възможно най-бързо, щом получих съобщението на Поулгара. — Тя погледна надолу, усмихна се мило на навъсения Грелдик и рече: — Капитане, бихте ли наредили на хората си да пренесат денковете ми в крепостта?
— Кал — изсумтя Грелдик. — Плавам две хиляди левги посред зима в пощуряло от бури море, за да докарам едно момиче, две бъчви вода и четири денка кал.
— Глина, капитане — поправи го Ксера с педантична точност. — Глина. Между глина и кал има разлика, както знаете.
— Аз съм моряк — заяви Грелдик. — За мен калта си е кал.
— Както желаете, капитане — отвърна мило Ксера. — Сега бъдете добър и се разпоредете денковете да бъдат отнесени в крепостта. И дайте заповед на хората си да се погрижат и за моите бурета.
Мърморейки черни проклятия, капитан Грелдик даде необходимите нареждания.
Се’Недра изпадна във възторг, когато научи, че братовчедка й е пристигнала в Рива. Двете се хвърлиха в прегръдките си и се втурнаха да търсят Поулгара.
— Много се обичат, нали? — отбеляза Дурник. Ковачът бе облечен в дрехи от кожи и носеше добре намазани с катран ботуши. Скоро след пристигането си въпреки смразяващия зимен студ Дурник откри голям водовъртеж в реката, която извираше от планините и минаваше малко по̀ на север от града. С поразителна твърдост ковачът наблюдава в продължение на цели десет минути скования от ледове водовъртеж и едва след това тръгна да търси въдичарски прът. Сега прекарваше с голяма радост по-голямата част от деня, проучвайки внимателно тези мрачни, кипящи води. Край него винаги имаше намазано с восък влакно и лъскава стръв, а той самият неуморно търсеше сребристата сьомга, скрита под неспокойната повърхност на водата. Веднъж Гарион видя леля Поул да гълчи съпруга си както всички останали жени. Това се случи един ден, когато тя го свари да излиза от Цитаделата, стиснал въдичарския прът. Дурник си подсвиркваше весело въпреки вилнеещата вихрушка.
— И какво да правя с всичко това? — попита Грелдик и посочи шестимата яки моряци, които бяха изнесли денковете и бъчвите на Ксера по дългото стълбище до мрачната крепост, която се извисяваше като страж над града.
— О — рече Гарион. — Просто кажи на хората си да ги оставят ей там. — И посочи единия ъгъл на предверието, в което току-що бяха влезли. — По-късно ще разбера какво възнамеряват да правят с тях дамите.