— Добре — изсумтя Грелдик. След това капитанът потри ръце. — Сега, за пийването…
Гарион нямаше ни най-малка представа какво възнамеряват да правят съпругата му, нейната братовчедка и Поулгара. В повечето случаи те прекъсваха разговорите си в момента, когато той влезеше в стаята. За негово учудване, четирите денка глина и двете бъчви с течност, която изглеждаше като вода, бяха струпани твърде небрежно в един ъгъл на кралската спалня. Се’Недра упорито отказваше да даде каквито и да било обяснения. Всеки път, когато владетелят на Рива се интересуваше защо тези боклуци трябва да се намират толкова близо до кралското легло, Се’Недра му отвръщаше с тайнствен и мъничко дяволит поглед.
Може би седмица-две след пристигането на Ксера времето рязко се влоши, слънцето се скри и настъпи смразяващ студ. Малко преди обед — Гарион имаше официална среща с посланика на Драсния — в кабинета колебливо влезе един прислужник.
— Моля ви, ваше величество — заекна бедният човек. — Простете ми, че прекъсвам работата ви, но лейди Поулгара ми заръча да ви заведа при нея незабавно. Опитах да й обясня, че никога не ви безпокоим, когато сте зает, но тя… ами… тя настоя.
— По-добре отидете да видите какво желае, ваше величество — предложи посланикът на Драсния. — Ако лейди Поулгара бе повикала мен, вече щях да тичам към стаята й.
— Всъщност не бива да се страхувате от нея, маркграфе — обясни Гарион. — Тя не би сторила нищо, с което може да ви нарани.
— Бих предпочел да не рискувам, ваше величество. Можем да поговорим и друг път по въпроса, който обсъждахме.
Леко намръщен, Гарион тръгна по коридора и стигна до стаята на леля Поул. Почука тихо на вратата и влезе.
— А, ето те и теб — рече тя оживено. — Тъкмо щях да пращам втори слуга да те повика. — Тя бе облякла наметало, подплатено с кожи. Бе сложила качулката на главата си и лицето й бе обградено от меките кожи като от рамка на картина, а Се’Недра и Ксера, облечени по подобен начин, стояха зад нея.
— Гарион, искам да отидеш да намериш Дурник — каза тя. — Той вероятно лови риба наблизо. Намери го и го доведи в Цитаделата. Вземи лопата и търнокоп и ги занеси в градината, която е точно под прозореца на спалнята ви. Заведи и Дурник там.
Гарион я изгледа с невярващ поглед.
— Побързай, Гарион, денят скоро ще свърши.
— Да, лельо Поул — отвърна той, без дори да се замисли, след това се обърна и излезе тичешком от стаята. Вече почти бе стигнал края на коридора, когато си спомни, че той е кралят тук и че никой не бива да му дава нареждания по този начин.
Дурник, разбира се, веднага откликна на призива на жена си — е, почти веднага. Все пак хвърли въдицата за последен път и едва тогава внимателно намота влакното и последва Гарион към Цитаделата. Когато двамата влязоха в малката уединена градинка до кралския апартамент, леля Поул, Се’Недра и Ксера вече ги очакваха там — стояха под преплетените клони на двата дъба.
— Ето какво ще направим — подхвана делово леля Поул. — Искам да изкопаете дупка дълбока две стъпки около стволовете на тези дървета.
— Уф, лельо Поул! — възпротиви се Гарион. — Земята е замръзнала. Копаенето ще се окаже трудна работа.
— Точно затова имаш търнокоп, скъпи — изрече търпеливо вълшебницата.
— Защо не изчакаме малко, докато земята се размрази? Тогава ще е много по-лесно.
— Вероятно е така, но трябва да свършим тази задача сега. Копай, Гарион.
— Но аз имам градинари, лельо Поул. Можем да изпратим да ги повикат. — Той погледна с неодобрение лопатата и търнокопа.
— Най-добре ще бъде това да остане семейна тайна, скъпи. Можеш да започнеш да копаеш точно тук — посочи тя.
Гарион въздъхна и взе търнокопа.
В това, което последва, нямаше изобщо никакъв смисъл. Гарион и Дурник блъскаха търнокопа и лопатата в замръзналата земя до късно следобед и разкопаха онази част от градината, която им бе посочила леля Поул. След това изсипаха четирите денка глина в дупката, отъпкаха изринатата пръст и напоиха обилно тъмната почва с водата от двете бъчви. След това леля Поул им каза да покрият всичко отново със сняг.
— Ти разбра ли нещичко от всичко това? — обърна се Гарион към Дурник, докато двамата връщаха инструментите в градинарския навес близо до конюшните във вътрешния двор.
— Не — призна Дурник. — Но съм убеден, че леля ти знае какво прави. — Той погледна притъмнялото небе и въздъхна. — Май вече е късно да се връщам при водовъртежа — със съжаление измърмори ковачът.
Леля Поул и двете момичета ходеха в градинката всеки ден, но Гарион така и не успяваше да разбере какво точно правят там. През следващата седмица вниманието му бе отклонено от внезапната поява на неговия дядо, вълшебника Белгарат. Младият крал седеше в кабинета си с Еранд. Момчето подробно му разказваше как върви обучението на коня, който Гарион му бе подарил. Изведнъж вратата се отвори с трясък и влезе Белгарат, страшно мръсен след дългото пътуване, с лице мрачно като буреносен облак.