— Дядо! — възкликна Гарион и скочи изненадано от мястото си. — Какво те води…
— Млъкни и седни! — викна Белгарат.
— Какво има?
— Прави каквото ти казвам. Ще трябва да си поговорим, Гарион — това е. По-точно аз ще приказвам, а ти ще слушаш. — Той замълча за секунда, сякаш искаше да овладее надигащия се в гърдите му гняв. — Имаш ли някаква представа какво си направил? — попита най-накрая той.
— Аз ли? За какво говориш, дядо? — попита Гарион.
— За малката ти пиротехническа изява като вълшебник в равнините на Мимбре — отвърна Белгарат с леден глас. — За твоята импровизирана гръмотевична буря.
— Дядо — обясни Гарион с възможно най-любезен глас. — Те бяха изправени на ръба на войната. Вероятно цяла Арендия щеше да пламне. Ти сам каза, че не искаме това да се случи. Трябваше да ги спра.
— Не говорим за причините, подтикнали те да го сториш, Гарион, а за начините, които си използвал. Какво те прихвана, та предизвика буря?
— Това ми изглеждаше най-добрият начин да привлека вниманието им.
— И не можа да измислиш нищо друго?
— Те вече се бяха хвърлили един срещу друг, дядо. Нямах много време да мисля за друг начин.
— Не съм ли ти казвал много пъти, че не бива да се месим във времето, бурите и ветровете?
— Ами… случаят не търпеше отлагане.
— Щом мислиш, че този случай не търпи отлагане, би трябвало да зърнеш вихрушките, които предизвика в Долината с глупостта си. След това трябваше да се изправиш пред ураганите, които тя породи в Източното море, да не говорим за продължителната суша и опустошителните вихри, които разпрати по целия свят. Имаш ли въобще някакво чувство за отговорност?
— Не знаех, че това ще има такива последици — отвърна Гарион поразен.
— Момче, работата ти е да знаеш — изрева Белгарат и лицето му поаленя от ярост. — Аз и Белдин пътувахме непрекъснато от бряг до бряг цели шест месеца. Само боговете знаят колко усилия ни струваше, докато нещата се успокоят. Съзнаваш ли, че с тази единствена необмислена буря без малко щеше да промениш времето в целия свят? А тази промяна щеше да предизвика всеобщо бедствие.
— Една мъничка буря?
— Да, една мъничка буря — изрече язвително Белгарат. — Твоята мъничка буря, предизвикана на определено място и в подходящ момент, за малко щеше да промени климата за следващите няколко милиарда години по целия свят, глупак такъв!
— Дядо! — възпротиви се Гарион.
— Знаеш ли какво означава понятието „ледников период“?
Гарион неразбиращо поклати глава.
— Това е период, през който средната годишна температура спада съвсем мъничко. В далечния север това означава, че снегът не се разтопява през лятото. Натрупва се непрекъснато година след година. Образуват се ледници, които започват да се придвижват все по на юг. Само след няколко века това твое малко изпълнение можеше да причини огромна ледена стена с височина двеста стъпки, спускаща се през блатата на Драсния. Щеше да погребеш Боктор и Вал Алорн под дебел слой лед, идиот такъв. Това ли искаше?
— Разбира се, че не, дядо, съвсем честно ти казвам, не знаех. Нямаше да го направя, ако всичко това ми бе известно.
— Това щеше да бъде огромно успокоение за милионите хора, които за малко можеше да погребеш в лед — отвърна с болезнен сарказъм Белгарат. — Никога не го прави пак! Дори не си и помисляй да се захващаш с нещо, докато не си напълно сигурен, че знаеш абсолютно всичко за него. Дори и тогава най-добре не рискувай!
— Но… Но… ти и леля Поул предизвикахте дъждовната буря в Гората на дриадите — изтъкна Гарион в своя защита.
— Ние знаехме какво правим — почти изкрещя Белгарат. — Там нямаше никаква опасност. — Възрастният вълшебник се овладя с огромни усилия. — Никога повече не се намесвай в естествения ход на климатичните промени, Гарион. Не и преди да си учил поне хиляда години.
— Хиляда години ли!
— Най-малко хиляда. За теб може би ще бъдат необходими две хиляди. Изглежда, имаш невероятен късмет. Винаги успяваш да бъдеш на най-неподходящото място в най-неподходящия момент.
— Повече няма да го правя, дядо — обеща горещо Гарион и потръпна при мисълта за извисяващи се ледени стени, пълзящи безмилостно по целия свят.