— И леля Поул го е приготвила за тебе?
— Откъде знаеш?
— Лекарствата й винаги имат отвратителен вкус.
— Ммм — измърмори тя разсеяно. След това задържа поглед върху владетеля на Рива. — Ще бъдеш ли много зает днес?
— Всъщност не. Защо?
— Мислех си, че можем да се отбием в кухнята. Ще вземем малко месо, хляб и сирене и ще прекараме деня в гората.
— В гората ли? Че защо?
— Гарион — каза тя и в гласа й се промъкнаха гневни нотки. — Стоях затворена в този мрачен стар замък цяла зима. Бих искала малко чист въздух, слънчева светлина, аромат на дървета и диви цветя, а не миризма на влажни каменни стени.
— Защо не помолиш Арел да дойде с теб? По всяка вероятност ще се наложи да отсъствам цял ден от двореца.
Малката кралица го погледна отчаяно.
— Току-що каза, че днес нямаш нито едно важно задължение.
— Това никога не се знае. Все нещо може да изникне.
— Но може да почака — заяви Се’Недра със стиснати зъби.
Гарион я погледна за миг, забеляза признаци на зараждаща се опасност и и отговори по най-милия начин, на който бе способен:
— Имаш право, скъпа. Не виждам причина да остана в двореца. Можем да излезем заедно за няколко часа. Ако искаш, ще попитаме Арел, а може би и Кайл, дали желаят да дойдат с нас.
— Не, Гарион — прекъсна го твърдо тя.
— Защо не?
— Не, и точка.
И така, малко след закуска кралят на Рива и дребничката му кралица напуснаха Цитаделата, хванати за ръка. Бяха взели претъпкана с храна кошница. Пресякоха обширната поляна зад града и навлязоха в шарената сянка под вечнозелените дървета, които растяха по стръмните склонове към блестящите, покрити със сняг върхове.
Щом влязоха в гората, всички следи на недоволство изчезнаха от лицето на Се’Недра. Тя береше диви цветя и плетеше венци, докато двамата се разхождаха под високите борове и ели. Утринното слънце проникваше през клоните и разпиляваше по горския килим от мъх златни светлини и синкави сенки. Ароматът на смола от високите вечнозелени дървета бе опияняващ, а птичките се спускаха и отново политаха към небосвода, кръжаха на воля между високите, дебели като колони на замък стволове и пееха весело, поздравявайки слънцето.
След известно време двамата намериха красива горска поляна, обградена отвсякъде с дървета. Палав поток шумолеше през лъскави камъчета и се вливаше в блещукащо горско езеро. Там, на брега, една сърна с влажни очи бе застанала да пие вода. Тя вдигна глава, погледна без никаква уплаха младата двойка и припна в гората. Копитата й затрополяха по камъните.
— О, това е просто прекрасно! — възкликна Се’Недра и се усмихна мило. После седна на един голям кръгъл камък и започна да си развързва обувките.
Гарион остави кошницата на земята и се протегна. Изведнъж усети как грижите от изтеклите няколко седмици бавно напускат мислите му.
— Радвам се, че ти хрумна да излезем — рече той и легна на затопления от слънцето мъх. — Идеята наистина се оказа много добра.
— Естествено — отвърна малката кралица. — Всички мои идеи са добри.
— Е, не чак пък толкова. — Гарион изведнъж се сети за нещо и смени темата. — Се’Недра?
— Какво има?
— Искам да те питам нещо. Всички дриади имат имена, започващи с „Кс“ — Ксера, Ксанта и така нататък.
— Това е стар наш обичай — отговори тя, като продължаваше да развързва обувките си.
— А защо тогава с твоето не е така? Искам да кажа, защо не започва с „Кс“?
— О, разбира се, че започва. — Кралицата на Рива събу едната си обувка и я вдигна в ръка. — Толнедранците просто го произнасят малко по-различно, това е всичко. Затова го пишат по този начин. Дриадите нито четат, нито пък пишат особено добре, така че не ги е грижа много за правописа.
— Значи името ти е Ксе’Недра?
— Би могло да се приеме и така. Обаче произнеси звука „Кс“ малко по-меко.
— Знаеш ли, чудех се за това от много време.
— Че защо не ме попита?
— Не зная. Така и не ми оставаше време.
— Има причина за всичко, Гарион — изтъкна кралицата. — Но никога няма да научиш каква е тя, ако не попиташ.
— Сега приказваш също като леля Поул.
— Да, скъпи, зная. — Тя се усмихна, свали другата си обувка и размърда доволно пръсти.
— Защо се събу боса? — попита лениво той.
— Обичам да чувствам мъха под краката си. Освен това след малко мисля да поплувам.
— Много е студено. Потокът извира от ледника.
— Малко студена вода няма да ми навреди — вдигна рамене тя.
След това се изправи с предизвикателен вид и започна да се съблича.
— Се’Недра! Ами ако дойде някой?
Мъничката кралица се засмя и сякаш наоколо запяха сребърни звънчета.