— Сега бездруго вече целият си мокър. Значи можеш да плуваш с мен.
Двамата плуваха заедно около четвърт час, след това излязоха от езерото треперещи, с посинели устни.
— Запали огън, Гарион — подкани го Се’Недра с тракащи от студ зъби.
— Не нося прахан — отвърна той. — Нямам и кремък.
— Тогава го направи по другия начин.
— Какъв друг начин? — попита неразбиращо младият крал.
— Знаеш какъв… — Тя направи особен жест с ръка.
— О, бях забравил.
— Побързай, Гарион. Замръзвам.
Той събра малко съчки и паднали клони, разчисти място върху мъха и съсредоточи волята си върху купчината дърва. Отначало се издигна съвсем тънка струйка дим, а след това се появиха езиците на ярък оранжев пламък. След няколко минути буен огън пращеше точно до покритата с мъх могилка. Върху нея седеше треперещата Се’Недра, свита на кълбо от студ.
— О, така е много по-добре — прошепна тя и протегна ръце към огъня. — Полезно е човек да има подръка спътник като вас, милорд.
— Благодаря ви, милейди. Милейди не би ли обмислила възможността да сложи две-три дрешки върху голото си тяло?
— Не и докато то не стане съвършено сухо. Дотогава няма да обмислям никакви възможности. Мразя да навличам сухи дрехи върху мократа си кожа.
— Тогава да се надяваме, че никой няма да мине оттука. Всъщност не сме облечени подходящо за компания, знаеш ли?
— Лишен си от всякаква оригиналност, Гарион.
— Сигурно си права — призна той.
— Защо не дойдеш при мен? — покани го малката кралица. — Тук е много по-топло.
Владетелят на Рива не можа да измисли нито една причина, която би могъл да изтъкне срещу предложението й, така че отиде при нея на топлия мъх.
— Виждаш ли? — рече тя и обви врата му с ръце. — Така не е ли много по-добре? — Се’Недра го целуна — истинска, пареща целувка, която накара дъха му да спре в гърлото. Сърцето му започна да бие лудо.
Когато Се’Недра най-сетне отпусна ръце и леко се отдръпна от него, Гарион огледа притеснено поляната. Едва доловимо движение недалеч от брега на езерото привлече погледа му. Той се изкашля смутено.
— Какво има? — попита го изящната кралица.
— Мисля, че онази пеперуда ни гледа — прошепна той и се изчерви.
— Нека си гледа — усмихна се тя, обви отново ръце около врата му и го целуна.
Тази година светът изглеждаше необикновено спокоен. Пролетта неусетно измина и над Морето на ветровете настъпи лято. Усилията на рода Вордю да се обособи в самостоятелно кралство завършиха с крах под яростните нападения на тежко въоръжените мимбратски „разбойници“. Отцепниците най-сетне сложиха оръжие и отправиха с истинско смирение молба до генерал Варана да бъдат приети отново в империята. Въпреки че не обичаха императорските бирници, всички те излязоха на улиците, за да приветстват победния ход на неговите легиони, завръщащи се в земите им.
Новините от Ктхол Мургос бяха съвсем откъслечни. В най-добрия случай те даваха съвсем бегъл поглед върху положението, но по всичко личеше, че военните действия в далечния юг са все така в пълна безизходица. Малореанците на Кал Закат държаха равнините, а мургите на Ургит се бяха окопали здраво в планините.
Периодичните сведения, които Гарион получаваше от драснианското разузнаване, показваха, че възродилият се култ към Мечката едва ли прави нещо повече от това да разпространява празните си приказки тук-там из провинцията.
Гарион се наслаждаваше на това затишие и тъй като в действителност нямаше належащи държавни дела, започна да спи до късно. Понякога лежеше в леглото, отпуснат в блажена дрямка, която продължаваше два-три часа след изгрев слънце.
Една такава сутрин, някъде около средата на лятото, кралят на Рива сънуваше един наистина прекрасен сън. Той и Се’Недра бяха в един хамбар във фермата на Фалдор и скачаха от голяма височина в купчина меко сено. Той бе разбуден твърде неочаквано — жена му без никакво предупреждение изхвърча от леглото и изтича в съседната стая, където започна да повръща мъчително и шумно.
— Се’Недра! — извика той и незабавно скочи от леглото и отиде при нея. — Какво правиш?
— Повръщам — отвърна тя и повдигна бледото си лице от легена.
— Зле ли ти е?
— Не — отвърна тя саркастично. — Правя го просто за удоволствие.
— Ще повикам някой от лекарите — извика Гарион и грабна халата си.
— Я остави това.
— Но ти си зле.
— Разбира се, че не се чувствам добре, но не ми трябва лекар.
— Глупости, Се’Недра. Щом ти е зле, значи имаш нужда от лекар.
— Би трябвало да се чувствам тъкмо така — каза му тя.
— Какво?
— Изобщо ли не се досещаш, Гарион? Вероятно през следващите няколко месеца ще ми става лошо всяка сутрин.