Гарион изруга и отново прочете откъса. Още веднъж го обзе онова чудновато изтощение, когато очите му стигнаха до петното върху страницата. Той го отмина, без да му обръща особено внимание, и продължи нататък. Нямаше значение каква би могла да бъде думата под капката мастило. Тя си оставаше просто дума, а една единствена дума не би могла да има чак толкова голямо значение. Кралят на Рива остави раздразнено ръкописа настрана и се замисли върху противоречието между двата откъса. Първото обяснение, което му дойде наум, бе, че на това място, както и в много други случаи в сборника, всеизвестната лудост на пророка внезапно е взела връх над разсъдъка му. Освен това беше напълно възможно този препис да не е съвсем точен. Може би писарят, който го бе правил, беше пропуснал непреднамерено един или два реда в мига, когато бе изцапал страницата с мастило. Гарион си припомни един случай, когато самият той бе сторил това. Тогава бе превърнал една прекрасна любезна прокламация в ужасно изявление. Без малко щеше да обяви себе си за военен диктатор на всички кралства, разположени на юг от Източната стена. Когато откри досадната грешка, Гарион не просто изтри обидните редове, но, разтреперан, изгори целия документ. Така беше сигурен, че никой никога няма да го види.
Кралят на Рива стана, протегна се, за да облекчи схванатите си мускули, и се приближи към малкия, скрит зад решетка прозорец на библиотеката. През последните няколко седмици нощите бяха захладнели и по високите поляни над града вече падаше слана. Дните обаче бяха топли и изключително приятни. Гарион проследи с поглед положението на слънцето, за да прецени колко е часът. Бе обещал да се срещне на обяд с граф Валгон, високоуважаемия посланик на Толнедра, и не искаше да закъснява. Леля Поул многократно бе подчертавала колко е важна точността и Гарион винаги правеше всичко, което бе по силите му, за да не кара хората да го чакат.
Върна се на масата и разсеяно нави двата свитъка. Съзнанието му все още продължаваше да се бори с проблема за несъответствието на пасажите. След това духна свещите, излезе от библиотеката и внимателно затвори вратата.
Валгон, както винаги, бе твърде досаден. Гарион чувстваше, че в характера на толнедранците има някаква вродена надутост, която не им позволява да се изразяват, без да украсяват езика си до непоносимост. Този ден обсъждаха „приоритетите“ при разтоварването на търговските плавателни съдове в пристанището на Рива. Валгон, изглежда, ужасно харесваше думата „приоритети“, защото намираше начин да я включва в разговора поне веднъж във всяко второ изречение. Истинската причина за посещението на Валгон, изглежда, беше да представи пред риванския Крал молба — или може би конкретно искане — толнедранските търговци да получават с предимство достъп до ограничената площ на пристаните в долната част на града.
— Драги ми Валгон — подхвана Гарион, търсейки някакъв дипломатичен начин да откаже на посланика. — Всъщност смятам, че този въпрос се нуждае от… — Той спря и вдигна очи: вниманието му беше привлечено от изскърцването на масивните, украсени с дърворезба врати на тронната зала, които се отвориха тъкмо в този миг.
Един от високите стражи със сиви наметала, които винаги стояха на пост пред тронната зала, влезе с тежки стъпки, прокашля се леко и обяви с глас, който вероятно се чуваше чак до другия край на острова:
— Нейно кралско величество кралица Се’Недра, имперска принцеса на Толнедранската империя, командваща войските на Запада и възлюблена съпруга на Негово величество Белгарион Богоубиеца от Рива, господар на Западното море и Върховен владетел на Запада!
Дребничката Се’Недра влезе с престорено сериозен вид. Раменете й бяха гордо изправени, сякаш тя въобще не чувстваше тежестта на всички тези високи титли. Беше облечена в зелена кадифена рокля, чиито блещукащи нишки напомняха бляскавите пера на дива патица. Дрехата на кралицата бе набрана под гърдите, за да скрие нарастващата й талия. Очите й блестяха лукаво.
Валгон се поклони любезно.
Се’Недра докосна ръката на часовия, повдигна се на пръсти и му прошепна нещо. Той кимна, обърна се отново към трона в предната част на залата и отново се изкашля.
— Негово височество принц Келдар от Драсния, племенник на многообичания покоен крал Родар и братовчед на крал Кева, главнокомандващ походите на кралствата от Севера.
Гарион скочи от трона, обзет от неописуемо изумление.
Силк влезе величествено в тронната зала. Жакетът му бе в наситен перленосив цвят, по пръстите му блестяха множество пръстени, тежък златен ланец с голям сапфир висеше на врата на уважаемия принц.