— Не се притеснявайте, господа — обърна се драснианецът към Гарион и граф Валгон и размаха театрално ръка. — Не е необходимо да ставате. — Той протегна величествено дланта си към Се’Недра и двамата слязоха по широката, покрита с килим пътека край трите непрестанно пламтящи огньове в специално изградените огнища на пода.
— Силк! — възкликна Гарион.
— Същият — отвърна Силк с лек присмехулен поклон. — Ваше величество изглежда добре, като имаме предвид…
— Като имаме предвид какво?
Силк му намигна.
— Очарован съм от възможността отново да се срещна с толкова прочут и благороден търговец, принц Келдар — измърмори учтиво Валгон. — Ваше височество се превърна в легенда през последните години. Подвизите ви на изток доведоха до пълно отчаяние големите търговски родове в Тол Хонет.
— Човек от време на време постига някои скромни успехи — отвърна Силк, духна върху един от масивните пръстени на лявата си ръка, на който бе инкрустиран голям рубин, и след това изтри скъпоценния камък в жакета си. — В следващия си доклад, моля, предайте моите почитания на вашия нов император. Начинът, по който елиминира проблема с рода Вордю, беше безупречен.
Валгон си позволи лека усмивка.
— Сигурен съм, че негово императорско величество ще оцени доброто ви мнение за него, принц Келдар. — След това посланикът се обърна към Гарион. — Знам, че ваше величество има да обсъжда много неща със стария си приятел. Можем да оставим разрешаването на нашия проблем за друго, по-удобно време. — Валгон се поклони. — Ако ваше величество позволи, ще се оттегля.
— Разбира се, Валгон — отвърна Гарион. — Много ви благодаря.
Толнедранецът отново се поклони и безшумно напусна тронната зала.
Се’Недра пристъпи към трона и хвана нежно Силк за ръката:
— Надявам се нямаш нищо против, че те прекъсваме, Гарион — заговори тя. — Зная, че с Валгон сте водили особено приятен разговор.
Гарион направи гримаса и попита:
— Каква беше целта на цялата тази официалност? Искам да кажа, защо изредихте всички тези величествени титли?
Силк се засмя.
— Идеята бе на Се’Недра. Тя предположи, че ако впечатлиш Валгон с няколко десетки титли, ще можем да го накараме да си тръгне. Нещо важно ли прекъснахме?
Гарион го изгледа навъсено.
— Посланикът говореше за разтоварването на толнедранските търговски кораби. Мисля, че ако бе употребил думата „приоритети“ още веднъж, щях да скоча и да го удуша.
— О? — възкликна Се’Недра и отвори широко очи. — Дали пък да не го повикаме?
— Доколкото схващам, не го харесваш особено — предположи Силк.
— Той е от рода Хонет — отвърна Се’Недра и изпръхтя презрително. — Мразя хонетите.
— Да отидем някъде, където ще можем да поговорим спокойно — предложи Гарион и огледа официалната тронна зала.
— Както желае ваше величество — изрече Силк с тържествен поклон.
— О, я стига! — прекъсна го Гарион, слезе от кралския подиум и ги поведе към страничната врата.
Когато стигнаха в тихите, огрени от слънце кралски покои, Гарион въздъхна с облекчение, свали короната и смъкна от гърба си официалната мантия.
— Нямаш представа колко топло държи тази дреха — измърмори той и захвърли мантията върху едно кресло в ъгъла.
— Така ще я смачкаш, скъпи — напомни му Се’Недра, взе мантията и внимателно я окачи върху облегалката на един стол.
— Може би ще успея да ти намеря роба от малореански сатен в подходящ цвят и с втъкани сребърни нишки — каза Силк. — Ще изглежда много впечатляващо и въобще няма да ти тежи.
— Прекрасна идея — рече Гарион.
— И съм сигурен, че мога да ти я предложа на много привлекателна цена.
Гарион го изгледа сепнато и Силк се разсмя.
— Никога няма да се промениш, нали, Силк? — попита Се’Недра.
— Разбира се, че не — отвърна той и се отпусна без покана в едно кресло.
— Какво те води в Рива? — попита го Гарион и седна срещу приятеля си.
— Преди всичко привързаността ми към вас. Не съм ви виждал вече няколко години. — Дребничкият драснианец се огледа. — Да ви се намира нещо за пиене?
— Все ще измислим нещичко — засмя се Гарион.
— Имаме много хубаво вино — предложи му Се’Недра и се приближи до един тъмен полиран бюфет. — Опитваме се да държим Гарион далеч от обикновеното пиво.
Силк вдигна вежда.
— За нещастие кралят има особена склонност да пее, когато погълне няколко халби пиво — обясни кралицата. — В никакъв случай не бих искала да те подлагам на това изпитание.