— Добре де, стига — недоволно каза Гарион.
— Проблемът е не толкова в гласа му — продължи безмилостно Се’Недра. — По-скоро буди внимание начинът, по който той търси подходящите тонове и не ги намира.
— Имаш ли нещо против да прекратиш коментарите? — попита я Гарион.
Малката кралица се засмя звънко и напълни две сребърни чаши с червено като кръв толнедранско вино.
— Ти няма ли да ни правиш компания? — попита Силк.
Се’Недра сбърчи нослето си.
— Наследникът на риванския престол не проявява особено топло отношение към виното — отвърна тя и постави деликатно ръка върху големия си корем. — А може би точно обратното — много го харесва. Виното го кара да рита, а предпочитам да не изпотроши половината ми ребра.
— А, да — отвърна тактично Силк.
Се’Недра сложи чашите на масата.
— Сега, ако ме извините, господа, време е да посетя банята.
— Любимото й занимание — обясни Гарион. — Прекарва поне два часа всеки следобед в женската баня, макар че не е мръсна и няма никаква нужда от това.
Кралицата вдигна рамене.
— Водата отпуска гърба ми. От известно време нося доста тежест. — Тя още веднъж докосна корема си. — Струва ми се, че натежавам все повече с всеки ден.
— Радвам се, че жените раждат децата. Сигурен съм, че аз наистина не бих имал сили за това.
— Ти си едно противно дребно човече, Келдар — отвърна му дръзко малката кралица.
— Точно такъв съм, разбира се — усмихна се самодоволно принцът.
Се’Недра го изгледа смразяващо и отиде да потърси лейди Арел, която обикновено я придружаваше в баните.
— Тя просто цъфти — отбеляза Силк. — И не е толкова непоносима, колкото очаквах.
— Да беше я видял преди няколко месеца.
— Лошо ли беше положението?
— Просто не можеш да си представиш.
— Така става с всяка жена. Поне така са ми казвали.
— А ти къде се изгуби напоследък? — попита Гарион и се отпусна на стола. — До нас не достигаха много новини за теб.
— Бях в Малореа — отвърна Силк и отпи от виното си. — Търговията с кожи вече не представлява никакво предизвикателство за мен, затова оставих Ярблек да се занимава с нея. Сметнахме, че можем да натрупаме много пари от търговия с малореанска коприна, килими и необработени скъпоценни камъни. Затова дойдох тук да проуча как всъщност стои въпросът.
— В Малореа не е ли твърде опасно за западния търговец?
Силк сви рамене.
— Що се отнася до това, не е по-лошо, отколкото в Рак Госка или Тол Хонет. Прекарал съм целия си живот на опасни места, Гарион.
— Не би ли могъл просто да купуваш стоката в Яр Марак или Тул Зелик, когато разтоварят малореанските кораби?
— Цените на място, във вътрешността на Малореа, са много по-добри. Щом стоката премине през нови ръце, цената й се удвоява.
— В това има смисъл — отбеляза Гарион и погледна приятеля си. Изпитваше известна завист за свободата, с която дребничкият драснианец кръстосваше целия свят и отиваше, където си поиска. — Каква е днес Малореа в действителност? — попита кралят. — Чуваме разни истории, но ми се струва, че в по-голямата си част те са чисти измислици.
— Там сега е смутно време — отвърна сериозно Силк. — Кал Закат е далеч, съсредоточил е вниманието си върху войната с мургите. Гролимите се разбягаха на всички страни, щом чуха за смъртта на Торак. Малореанското общество винаги е било управлявано или от Мал Зет, или от Мал Яска — императора или църквата, — но в момента, изглежда, никой не изпълнява тези задължения. Бюрократичните управляващи чиновници се опитват да удържат нещата, но малореанците имат нужда от силен водач, с какъвто в момента не разполагат. Какви ли не странни неща се появяват по тези земи — бунтове, нови религии, размирици — да не ти разправям.
Гарион изведнъж се сети за нещо и попита:
— Да си попадал на името Зандрамас?
Силк го погледна остро.
— Странно е, че ме питаш за това — рече той. — Когато бях в Боктор, точно преди Родар да умре, разговарях с Джевълин. Случи се така, че и Еранд бе там. Момчето отправи същия въпрос към Джевълин. Шефът на драснианското разузнаване отговори, че това е даршивско име. Това бе почти всичко, което знаеше. Когато се върнах в Малореа, поразпитах на няколко места, но хората стискаха устни и юмруци всеки път, щом споменех за това. Тъй че престанах. Подразбрах, че името е свързано с някоя от новопоявилите се религии, за които ти казах преди малко.
— Случайно да си чувал за нещо, наречено „Сардион“ или може би „Ктраг Сардиус“?
Силк се намръщи и допря ръба на чашата до долната си устна.
— Звучи ми познато, но не мога да се сетя точно къде съм го чувал.