Гарион безпомощно поклати глава.
— Никога няма да разбера шпионите и особените им занимания.
— Това е игра — обясни Силк. — След като известно време си участвал в нея, тя става по-важна от това на чия страна си. Причините, поради които вършим разни неща, често пъти са наистина неведоми.
— Забелязал съм — отвърна Гарион. — И тъй като вече заговорихме по същество — каква е истинската причина за идването ти в Рива?
— Това не е никаква тайна, Гарион — отговори Силк учтиво и оправи маншетите на сивия си жакет. — Преди няколко години разбрах, че един пътуваш търговец лесно губи поглед върху нещата. Ако искаш да се задържиш на върха в определена държава, където се случват най-различни неща, трябва да имаш свой агент в тази страна. Някой, който умее да се възползва от възможностите, възникнали при определена ситуация. Набелязал съм някои пазари за определени ривански стоки: стъкло, здрави ботуши, вашите къси вълнени наметала и разни други неща. Затова реших, че не би било зле да имам представител тук.
— Това наистина е много умна идея, Силк. Търговията в града е в лек застой. Бихме могли да използваме интереса към някои стоки, за да я пооживим.
Силк се усмихна лъчезарно.
— А пък аз винаги мога да намеря приложение на допълнителните приходи, които ще ми донесеш — добави Гарион.
— Какво?!
— В кралството има определени данъци, Силк. Те не са твърде обременяващи, сигурен съм, че разбираш това. Управлението на една държава е много скъпо.
— Гарион! — В гласа на Силк се долавяха обидени нотки.
— Това е едно от нещата, които научих най-напред. Хората не се гневят толкова много на данъците, когато са сигурни, че всички граждани плащат еднакво. Не бих могъл да правя изключение, дори и за стар приятел. Ще те представя на Кайл. Той е главният ми администратор и ще уреди всички необходими формалности.
— Ужасно съм разочарован от теб, Гарион — каза Силк унило.
— Ти самият си казвал много пъти: „Търговията си е търговия“. В края на краищата това е точно така, нали?
Някой почука на вратата.
— Да — каза Гарион.
— Пазителят на Рива, ваше величество — обяви стражът.
— Да влезе.
Високият Пазител на Рива, чиято коса започваше да сивее, влезе безшумно при тях.
— Принц Келдар — поздрави той Силк и кимна леко. След това се обърна към Гарион. — Не бих ви тревожил, ваше величество — извини се той, — ала възникна спешен въпрос.
— Разбира се, Бранд — отвърна любезно Гарион. — Седни.
— Благодаря, Белгарион — каза с благодарност Бранд и се отпусна на един стол. — Краката ми не са такива, каквито бяха навремето.
— Май никак не е забавно да остарееш — подхвана Силк. — Умът става по-остър, но всичко друго започва да се разрушава.
Бранд се усмихна за миг.
— Имало е сбиване в гарнизона, тук в Цитаделата, Белгарион — почна той и без губене на време премина директно на въпроса. — Сам ще накажа двамата млади мъже, замесени в него, но помислих, че ако ти поговориш с тях, ще се избегне възможността за кръвопролитие.
— Кръвопролитие ли?
— Скарали са се за нещо съвсем незначително, но постепенно нещата загрубели. Сдърпали са се малко, разклатили са си по няколко зъба. С това всичко е трябвало да приключи, но двамата започнали да отправят официални предизвикателства един към друг. Бях съвсем сигурен, че не би искал в тази работа да се намесват мечове.
— Прав си.
— Мога да им заповядам да оттеглят предизвикателствата, но винаги има вероятност да се измъкнат посред нощ, да намерят някое уединено място и да проведат двубоя там. Мнението ми е, че ако кралят разговаря с тях, бихме могли да предотвратим тази глупост. И двамата са твърде способни младежи. Не бива да допуснем да се кълцат като зелки.
Гарион кимна в знак на съгласие.
— Изпрати тези луди глави при мен. Нека това бъде първото нещо, което…
Медальонът, който кралят на Рива носеше винаги, за миг трепна по особен начин и Гарион изведнъж прекъсна мисълта си, уплашен от потръпването на метала върху гърдите му. Амулетът изведнъж се нажежи и в ушите на Гарион зазвуча странно бръмчене.
— Какво има, Гарион? — попита го любопитно Силк.
Гарион вдигна едната си ръка, сякаш се опитваше да определи източника на звука. Бръмченето спря и кралят изведнъж чу гласа на Се’Недра. Малката кралица го викаше отчаяно.
„Гарион, помогни ми!“
Той скочи. Бранд и Силк го гледаха смаяно.
— Се’Недра! — извика той. — Къде си?
„Помогни ми, Гарион! В банята! В банята!“
— Бързо! — обърна се възбудено Гарион към двамата мъже. — Се’Недра се нуждае от помощта ни! В банята! — Кралят изхвърча от стаята, като грабна един меч, подпрян в ъгъла.