— Спрете — каза решително Поулгара, свали наметалото си и го преметна върху облегалката на един стол.
— Лельо Поул — въздъхна с облекчение Гарион.
Тя вече си бе обърнала към четиримата лекари, които се грижеха за малката кралица.
— Благодаря за усилията ви, господа — обърна се към тях вълшебницата. — Ще изпратя едно от момичетата да ви повика, ако имам нужда от вас.
Тонът, с който ги освободи, не търпеше никакво възражение. Той подсказваше, че решението й е окончателно, затова четиримата лечители безшумно изчезнаха от стаята.
— Лейди Поулгара — прошепна немощно Се’Недра от леглото.
Поулгара веднага се обърна към нея.
— Да, скъпа — отговори вълшебницата и взе мъничката й ръка в своята. — Как се чувстваш?
— Болят ме гърдите. Струва ми се, че не мога да стоя будна.
— За съвсем кратко време ще те вдигнем на крака, скъпа — увери я Поулгара и огледа критично леглото. — Ще ми трябват още възглавници, Гарион — обърна се тя към краля. — Искам да я изправя да седне. — Гарион бързо прекоси всекидневната и отиде до вратата.
— Да, ваше величество? — попита стражът, когато Гарион отвори.
— Донеси десетина възглавници.
— Веднага, ваше величество. — Стражът незабавно тръгна по коридора.
— Премислих. Нека да са двайсет — извика след него Гарион, след това се върна в спалнята при жена си.
— Наистина искам да го направиш, лейди Поулгара. — Се’Недра приказваше с тих, немощен глас. — Ако се стигне дотам, че трябва да избираш между мен и детето, спаси него! Въобще не мисли за мен.
— Разбирам — отвърна строго Поулгара. — Надявам се, че незабавно ще изхвърлиш от ума си тази глупост.
Се’Недра я погледна изумено.
— От мелодрамите винаги ми се е повдигала.
Гъста руменина бавно заля бузите на малката кралица.
— Това е добър признак — окуражи я леля Поул. — Щом можеш да се изчервяваш, значи си достатъчно добре. Вече можеш да реагираш нормално на всички банални неща.
— Какви банални неща?
— Като например това, да се почувстваш неудобно, че изрече онова глупаво последно изявление. Бебето ти е добре, Се’Недра. Всъщност точно сега то е по-добре от тебе. В момента спи.
Се’Недра отвори широко очи и сложи длани на корема си, сякаш искаше да го предпази от нещо.
— Нима го виждаш? — попита тя с недоверие.
— „Виждам“ не е най-подходящата дума, скъпа — рече Поулгара, докато смесваше два вида прахове в една чаша. — Ала зная какво прави и какво си мисли. — Тя прибави и вода към сместа в чашата и проследи с критичен поглед как тя бълбука и отделя изпарения.
— Ето, изпий това — заръча тя на пациентката си и и подаде чашата. След това се обърна към Гарион. — Запали огън, скъпи. Все пак е есен. Нали не искаме малката ни кралица да замръзне?
Бранд и Силк бяха разгледали твърде внимателно изпотрошеното тяло на убийцата. Когато късно същата вечер Гарион отиде при тях, те вече бяха насочили вниманието си върху дрехите й.
— Открихте ли нещо? — попита кралят веднага щом влезе в стаята.
— Знаем, че е от Алория — отвърна Бранд с буботещия си глас. — Изглежда около тридесет и пет годишна. Не е изкарвала прехраната си с физически труд. Поне не й се е налагало да върши някаква тежка работа — по дланите й няма мазоли.
— Този информация не е достатъчна и не дава достатъчно убедителни основания за някакви предположения — отбеляза Гарион.
— Но е все пак някакво начало — отвърна Силк, който разглеждаше внимателно подгъва на изцапаната с кръв рокля.
— Престъплението, изглежда, е свързано с култа към Мечката, нали?
— Не е задължително — отговори Силк, остави настрана роклята и взе някаква ленена риза. — Ако искаш да прикриеш самоличността си, наемаш убиец от чужбина. Разбира се, този начин на мислене е може би твърде сложен за култа към Мечката. — Дребният драснианец се намръщи. — Я виж ти, я виж ти! Къде съм забелязвал такива шевове? — измърмори той, без да откъсва поглед от ризата на мъртвата жена.
— Толкова съжалявам за Арел — обърна се Гарион към Бранд. — Всички много я харесвахме. — Думите му може би изглеждаха неуместни в такъв момент.
— Тя щеше да се радва, ако можеше да те чуе, Белгарион — изрече тихо Пазителят на Рива. — Арел много обичаше Се’Недра.
Гарион се обърна към Силк. В гърдите му като огромна вълна се надигаше отчаяние.
— Какво ще правим? — попита той. — Ако не успеем да открием кой стои зад това кърваво престъпление, той вероятно ще опита пак.
— Наистина се надявам да постъпи тъкмо така — заяви Силк.
— Какво?