— Отвратително! — възкликна Силк.
— Кое?
— Цял ден тичах насам-натам с тази риза — изкачвах се и слизах по противните стълбища, влизах и излизах във всички шивашки работилници на Рива. А какво е трябвало да направя, за да узная каквото искам? Просто да ти покажа тази неприятна дреха!
— Грешката не е моя, принц Келдар — изтъкна вълшебницата и му върна ризата. — Щом досега не си разбрал, че трябва да споделяш с мен тези незначителни проблеми, значи наистина си твърде безнадежден случай.
— Благодаря, Поулгара — изрече сухо той.
— Значи убийцата е била от Драсния? — попита Гарион.
— От североизточна Драсния — поправи го Силк. — Хората там са особени. Някои разправят, че са по-лоши дори от обитателите на блатата.
— Особени ли каза?
— Студени, мълчаливи, враждебни, силно привързани единствено към своя род, потайни. Всеки в североизточна Драсния се държи така, сякаш са му известни всички държавни тайни.
— Че защо ще мразят Се’Недра толкова много? — попита Гарион и се намръщи озадачено.
— Не съм особено склонен да приема, че тази убийца е била драснианка, Гарион — каза Силк. — Хора, които наемат убийци да извършват кървавото престъпление вместо тях, не винаги търсят за целта извършителите на злодейството близо до дома си. Макар че по света има много наемни убийци, много малко от тях са жени. — Принц Келдар замислено сви устни. — Все пак наистина смятам да замина за Реон да поогледам на място.
Започнаха зимните студове и Поулгара най-сетне заяви, че Се’Недра е вън от всякаква опасност.
— Но въпреки това възнамерявам да остана още малко — добави тя. — Дурник и Еранд ще се справят сами вкъщи още няколко месеца. А ако се прибера у дома, вероятно веднага пак ще ми се наложи да се върна тук.
Гарион я погледна неразбиращо.
— Наистина ли си мислиш, че ще позволя на някого другиго да изроди първото бебе на Се’Недра?
Точно преди Ерастид заваля силен сняг и стръмните улици на Рива станаха практически непроходими. Се’Недра стана забележимо по-мрачна. Непрестанното й наедряване я правеше непохватна, дебелият сняг по улиците я задържаше дни наред затворена в Цитаделата. Поулгара спокойно приемаше гневните изблици и пристъпите на плач от страна на малката кралица и почти не променяше израза си дори в разгара на най-страшните й избухвания.
— Искаш да родиш това бебе, нали? — попита многозначително тя в един такъв случай.
— Разбира се, че искам — отвърна възмутено Се’Недра.
— Добре тогава. Трябва да преминеш през всички изпитания. Доколкото зная, това е единственият начин да напълниш детската стая.
— Не се опитвай да изтъкваш пред мен разумни доводи, лейди Поулгара — избухна Се’Недра. — Точно сега не съм в настроение за разумни съвети.
Поулгара я погледна леко развеселена и Се’Недра, въпреки гнева си, се разсмя.
— Държа се глупаво, нали?
— Да, малко.
— Просто се чувствам толкова огромна и грозна…
— Това ще премине, Се’Недра.
— Понякога ми се иска да можех да снасям яйца, както правят птиците.
— Горещо ти препоръчвам да го направиш по стария начин. Не мисля, че би изтърпяла да седиш върху гнездо.
Ерастид дойде и отмина бързо. Празненството на острова премина щастливо, но някак си тихо. Като че всички хора бяха затаили дъх в очакване на много по-сериозен повод за празнуване. Зимата напредваше и трупаше още сняг върху бездруго дълбоките преспи. Около месец след Ерастид за кратко снегът започна да се топи и този по-топъл период продължи два-три дни. След това мразовитият студ скова отново земята и превърна преспите от влажен лепкав сняг в ледени блокове. Седмиците се влачеха изнурително бавно. Млади и стари чакаха със затаен дъх.
— Би ли погледнал това? — каза Се’Недра сърдито на Гарион една сутрин скоро след като бяха станали от сън.
— Какво да погледна, скъпа? — отвърна меко той.
— Това! — Тя посочи прозореца с отвращение. — Пак вали. — В гласа й се долавяха открито обвинителни нотки.
— Не съм виновен аз — защити се той.
— Казвам ли, че си? — Тя се обърна непохватно и го погледна.
Фигурата й беше дребничка, затова нарасналият й корем изглеждаше още по-голям. Кралицата понякога преднамерено го изпъчваше към Гарион, като че това бе изцяло негово дело. — Изобщо не мога да понасям повече този сняг! — заяви тя. — Защо ме доведе в тази замръзнала… — Се’Недра спря по средата на тирадата си и лицето й придоби особен вид.
— Добре ли си, скъпа? — попита Гарион.
— Не се обръщай към мен със „скъпа“, Гарион. Аз… — Тя отново замълча, после възкликна: — О, богове!