— Какво ти е? — скочи Гарион.
— О, богове! — измърмори пак Се’Недра и се хвана за кръста.
— Се’Недра, с това не ми помагаш много. Какво става?
— Мисля, че е по-добре да легна — прошепна разсеяно тя и тръгна към леглото с величествена, клатушкаща се походка. Спря и се обърна.
— Мисля, че трябва да повикаш лейди Поулгара, Гарион. — Лицето й бе бледо, тя се подпря с ръка върху облегалката на един стол.
— Да не би… Искам да кажа, ти да не…
— Стига си бръщолевил, Гарион — напрегнато каза малката кралица. — Просто отвори вратата и се провикни да дойде леля ти Поул.
— Да не би да се опитваш да кажеш, че…
— Не се опитвам, Гарион, казвам го. Доведи я веднага. — Тя се заклатушка към вратата на спалнята и спря отново силно задъхана. — О, боже мили! — изпъшка дребната кралица.
Гарион се втурна към вратата, препъна се, след това я дръпна силно и я отвори.
— Доведи лейди Поулгара — извика той на изплашения страж. — Незабавно! Тичай!
— Слушам, ваше величество! — отвърна пазачът, хвърли копието си и се втурна по коридора.
Гарион тръшна вратата и изтича при Се’Недра.
— Мога ли да направя нещо? — попита той и закърши ръце.
— Помогни ми да си легна в леглото — помоли го тя.
— В леглото! — извика кралят на Рива. — Точно така! — После сграбчи ръката й и започна да я дърпа.
— Какво правиш?
— В леглото — избъбри Гарион и посочи кралското легло с балдахин.
— Гарион, помогни ми. Стига си ме дърпал.
— О! — Той я прегърна, повдигна я и залитайки я понесе към леглото. Умът му не можеше да роди нито една нормална мисъл.
— Пусни ме на земята, глупчо такъв!
— В леглото — повтаряше объркано кралят, опитвайки се с цялото красноречие на света да й обясни какво иска да направи. След това внимателно я пусна на пода и се втурна напред.
— Хубаво легло — заяви той и окуражително потупа с ръка меките завивки.
Се’Недра затвори очи и въздъхна примирено.
— Просто се махни от пътя ми, Гарион.
— Но…
— Защо не засилиш огъня? — предложи Се’Недра.
— Какво? — попита Гарион и объркано се огледа.
— Виждаш ли камината — онзи отвор в стената с горящите цепеници в него. Сложи още дърва. Искаме да е приятно и топло за бебето, нали? — Тя стигна до леглото и облегна гръб на таблата.
Гарион изтича до огнището и застана неподвижен, вперил глупав поглед в огъня.
— Какво има пък сега?
— Дърва — отвърна той. — Няма дърва.
— Донеси малко от другата стая.
Каква блестяща мисъл! Гарион погледна съпругата си с истинска благодарност.
— Отиди в другата стая, Гарион — обясни му тя. Говореше бавно и отчетливо. — Вземи дърва. Донеси ги тук. Сложи ги в огъня. Разбра ли всичко дотук?
— Точно така! — отвърна възбудено той, втурна се в другата стая, взе една съвсем малка цепеница от дървата за огрев и се върна тичешком.
— Дърва — заяви той и гордо вдигна тънката цепеница.
— Много хубаво, Гарион — измърмори Се’Недра и с мъка се покатери върху леглото. — Сега я сложи в огъня и се върни да донесеш още малко дърва.
— Още — съгласи се той, хвърли цепеницата в огнището и отново изхвърча през вратата.
Гарион изпразни коша за дърва във всекидневната, като на всяко влизане отнасяше по едно дръвце. След това се огледа диво, опитвайки се да реши каква да е следващата му стъпка. Вдигна един стол. „Ако се засиля и го ударя в стената — разсъждаваше той, — столът ще се натроши на парчета, които ще ми свършат работа.“
Вратата на кралския апартамент се отвори и влезе вълшебницата Поулгара. Тя спря и се вгледа в Гарион, чийто поглед буквално хвърляше искри от напрежение.
— Какво правиш с този стол? — попита тя.
— Дърва — обясни той. — Трябват ми дърва за огъня.
Тя го погледа известно време, приглаждайки с длан бялата си престилка.
— Разбирам — рече вълшебницата. — И той е както всички. Остави стола, Гарион. Къде е Се’Недра?
— В леглото — отговори той и виновно остави на пода полирания стол. След това я погледна щастливо. — Ще имаме бебе — осведоми я кралят съвсем сериозно.
Поулгара вдигна очи към тавана.
— Гарион — подхвана тя. Говореше внимателно, сякаш имаше пред себе си дете. — Твърде рано е Се’Недра да ляга. Трябва да се разхожда, да продължава да се движи.
Той поклати упорито глава.
— В леглото — повтори Гарион. — Бебето… — След това се огледа и отново вдигна стола.
Поулгара въздъхна, отвори вратата, и направи знак с ръка на стража.
— Младежо… — обърна се към него тя. — Защо не заведеш негово величество във вътрешния двор — онзи, който е точно до кухнята? Там има голям куп дърва. Дай му брадва. Нека нацепи малко дърва за огрев.