Наистина при пристигането им на Колектора не бяха подготвени да посрещнат и съпруга й, но поне не го върнаха веднага обратно. Намериха му занимание в хуманоидния отсек при лекарите.
Лора се почувства като у дома си. Не си бе и помисляла каква следа е оставило в нея едномесечното й пребиваване предния път. Ходеше от лаборатория в лаборатория където и правиха безкрайни изследвания и говореше с психолози и социолози. На някакъв етап екипите я забравиха и се насочиха към Гантом. Той знаеше за Дакома доста повече от нея. Тя знаеше това което и те знаеха, докато той знаеше много за обществото и за местните интриги и нрави. Нея я изпитваха как ще реагира на различни ситуации като пазителка на тренажор.
По време на почивка се чувстваше особено щастлива да споделя с Гантом. Едва сега осъзна колко й е тежало да пази тайната на пазителките дори от него. Най-много и харесваше да се усамотят и да се галят при липса на гравитация.
Постепенно започна да научава историята на ползване на системата на вратите. На тренажор бе проиграла всички опити за проникване за които имаха данни на Колектора. Когато на симулатора се разиграваха опитите за проникване от древността, тя усети нещо нередно. Звукът бе изключен, незнайно защо, но на картините упорито се мяркаха два вида символи на комбинезоните на пътниците. Разликите бяха незначителни. — символът на Колектора бе триъгълник с описана около него окръжност. Понякога в древността обаче се мяркаха и триъгълници с вписана вътре в него окръжност. Тя добре си спомняше проникването на втората врата с лицето на извънземния изрод който бе видяла и знакът му — вписана окръжност.
Когато сподели това с изследващия екип, те се спогледаха и без коментар ги изстреляха обратно на Дакома.
Лора имаше нужда да осмисли преживяното и сама пожела да остане на смяна на Вратата. Гантом и Лиана си тръгнаха веднага. Едва бе затворила защитата на предверието когато прозвуча сигнал за пристигащ пътник. Тя почти бе сигурна, че това е опит за проникване и без да му мисли тичешком се добра до пулта на управление и сложи пръст на ръкохватката на плазмените оръдия. Пътника бе само един хуманоид и я гледаше през бронираното стъкло. На гърдите му триъгълникът бе с вписана окръжност. Лора не се реши да натисне спусъка. Отвори му вратата зад него — нека си върви откъдето е дошъл.
Човекът й направи някакъв знак. Сочеше вляво. Явно искаше да включи разговорната уредба. Лора затвори вратата зад него и пак я отвори. Човекът извади нещо малко и квадратно и го постави на пода след което без да се обръща направи няколко крачки назад и се стопи.
Глождеше я любопитство да разбере какво има е пакета. Въпреки всички забрани и предупреждения за подли измами и неизброими лукавства на противника тя искаше да разбере какво е оставил хуманоида. Дълго се чуди дали да не докладва в Колектора и да чака разпорежданията им или все пак да погледне. Струваше й се, че хуманоида остави пакета за нея и нямаше недоброжелателен вид. Ако беше бомба или нещо друго подобно сигурно щеше да й навреди при отварянето. За всеки случай с един манипулатор повдигна пакета и го доближи до стъклото. В прозрачната опаковка имаше пакет стандартни информационни дискове, точно такива на които бе гледала филми на колектора и при баба си на Втората врата.
В края на краищата реши да рискува и взе пакета. Изключи един терминал от всички възможни връзки и погледна какво е посланието. Оказа се адресирано точно до нея. Хуманоида на филма бе без скафандър и въобще си беше човек. Няколко пъти показа някакви знания за нейния престой в Колектора, което я изненада неимоверно. Помоли да предава посланията му до Колектора и евентуално, ако има отговор да го предава само на него.
Следваше филм за началните стъпки на изграждането на системата на вратите, където й се изясниха някои неща, а в последствие се родиха и много въпроси. За всеки случай докладва в колектора. Веднага пристигна един нечовек, който прибра посланието, а историческия филм натроши пред нея. Не одобри самоволното й поведение, но й заповяда да предава в Колектора следващите послания. Наглата демонстрация на сведенията за нейното пребиваване в Колектора, говорещо за действуваща агентура го вбеси окончателно и си замина веднага.
От това което видя на строшения диск Лора стигна до извода, че противника има проблеми с някакъв трети колектор, чиито знак бе звезда вписана в окръжност и предлагаше да си сътрудничат срещу новата опасност. Древните бяха заложили три самостоятелни колектора, които да се борят помежду си за власт и надмощие, като пазителките бяха общи и много зависеше на кого ще бъдат лоялни. Поне това й стана ясно. Пазителките не бяха пазителки на вратите, а на планетите и те решаваха кой от трите колектора да има достъп до съответната планета. Това бе голямата тайна! Затова последния посетител натроши филма. Не я ликвидира, защото със сигурност можеха да изпратят произволен брой копия от филма до всички пазителки на всички планети. Щом не са го направили, значи не са искали и лоялните на тях пазителки да получат подобни копия от другите колектори. Била им е необходима Тя — Лора, защото има необходимия широк поглед за място за контакт, прекъснат преди хилядолетия. Само тов а ли? Тя някак си чувстваше нишките на нещо невидимо и се досещаше за правилните ходове по-добре от поколенията пазителки преди нея. Сега чувстваше, че дошло време да се възстановят прекъснатите връзки и се чувстваше длъжна да направи нещо.